Интервю на Волколамския митрополит Иларион

Интервю на Волколамския митрополит Иларион

BOBSTH 10:19:31 11-10-2019
AM1017BO.002
/ПП/РПЦ - Волколамски митрополит Иларион - интервю

Интервю
на Волколамския
митрополит Иларион


Отговори на Волколамския митрополит Иларион на въпроси на Българската телеграфна агенция

Въпрос: Ваше Високопреосвещенство, добре дошъл в България. Каква е целта на Вашата визита?
- Радостен съм по благословението на Светейшия Московски Патриарх и на цяла Русия Кирил да посетя отново българската земя, за да засвидетелствам още веднъж неразрушимостта на братските връзки, които в продължение на векове свързват нашите Православни Църкви - Сестри. Една от целите на това пътуване е участието ми в международна конференция, която се провежда във Великотърновския държавен университет.

Въпрос: Вие се срещнахте с Българския Патриарх Неофит. Кои са актуалните въпроси сега за Руската и за Българската Православни Църкви?
- Нашите братски Църкви имат обширна програма на двустранните отношения. Ние си сътрудничим в различни сфери - образователни, научно-богословски, поклоннически и много други. Освен това, на дневен ред са важни въпроси, отнасящи се до междуправославните отношения. Сега всички Поместни Православни Църкви, най-напред се безпокоят от въпроса за съхраняването на единството на световното Православие. Необходимо е заедно да мислим за това как да противостоим на опасността от разделение.

Въпрос: Разкажете, моля, за конференцията във Велико Търново.
- Форумът на тема "Историята на Българската и на Руската Православни Църкви като предмет на академично изучаване в богословските учебни заведения в Русия и България на съвременния етап" обедини църковните учени.
В рамките на Общоцърковната аспирантура и докторантура (ОЦАД), която аз оглавявам повече от десетилетие, в последните години бяха защитени редица магистърски и кандидатски работи, посветени на историческите отношения между Руската и Българската Православни Църкви в периода 1940 - 1950 година. В катедрата Външни църковни отношения и обществени науки на ОЦАД през 2012 г. беше сформирано съответното научно направление. От 2016 г. до 2019 година се състояха защитите на няколко работи по история на взаимоотношенията на Руската Православна и Българската Православна Църкви. С мен в България пристигнаха доцент от катедра, който беше научен ръководител на две кандидатски дисертации, а така също и един от магистрите, защитили успешно работа по история на Българската Църква. Ние отделяме голямо внимание на подготовката на работите на нашите български кандидати. През 2015 година в ОЦАД се състоя защита на магистърска дисертация на българския свещенослужител архимандрит Исаак (Бояджийски), който се обучаваше при нас от 2011 година. Работата на отец Исаак беше посветена на темата "Патриаршията на Българската Православна Църква". През 2017 година защити блестящо дисертацията си Главният секретар на Светия синод на Българската Православна Църква Мелнишкият епископ Герасим. Темата й беше "Подворията на Поместните Православни Църкви в Москва". Тази работа предизвика значителен интерес и получи високи оценки от специалистите. Тези двама наши български събратя по време на всичките години от своето обучение живееха живота на нашето духовно училище и често бяха в съслужение в храмовете на ОЦАД.
Радостен съм, че за конференцията пристигна и Белгородският епископ Силвестър, ректор на Киевските богословски училища, който ни разказа за това, как студенти - българи са се обучавали в Киевската духовна академия до революцията. Голям интерес към форума проявиха представители на професорско-преподавателския екип на Православния богословски факултет на Великотърновския университет.

Въпрос: Какво е сега положението на Православната Църква в Украйна в контекста на последните събития и заявлението на Филарет Денисенко за отказа от томоса, даден от Патриарх Вартоломей?
- Опитът за легализация на разкола чрез създаване на нова структура из средите на разколниците и предоставеният й "томос" през 2018 година, както и случилият се скоро след това разпад на същата тази структура, няма отношение към каноничната Украинска Православна Църква, оглавявана от Блажения Киевски митрополит и на цяла Украйна Онуфрий. Както е известно, украинският разкол възникна през 90-те години под влиянието на политически фактори. В своето развитие той следваше правилата на политиката, а не на логичния църковен живот. В това отношение той много прилича на разкола, започнал приблизително по същото време в Българската Патриаршия. Само че в 2018 година Константинополският Патриарх с подкрепата на Президента Порошенко и под лозунга "обединение на украинското Православие" се опита да легитимира разколниците. Това беше направено отново по политически съображения: в началото на изборната кампания на Пьотър Порошенко беше необходимо бързо и без особени финансови разходи да се демонстрира пред избирателите постигнатото от неговото президентстване. В навечерието на изборите лидерите на така наречената Православна църква на Украйна пътуваха заедно с Порошенко и "томоса" из регионите на Украйна, като така много хора го възприеха като част от избирателната кампания на Президента. Тази агитация обаче завърши с пълен крах: украинските избиратели не одобриха спекулациите с религията и опитът да се използва Църквата за политически цели.
До нищо не доведе и насилието над Украинската Православна Църква. Без да гледаме на произтичащото с подкрепата на властта завладяване на храмове, случаите на бити духовници и вярващи, масовите обиски и углавните дела срещу духовенството на Украинската Православна Църка, тя не отстъпи от каноничните принципи на своето битие и се отказа да върви на повод след политиците. Сега, след смяната на властта и политическата насока в Украйна, украинският разкол предсказуемо се разпада. Той не е способен дори да съхрани собственото си единство, какво остава да обедини украинското Православие. А каноничната Църква на Украйна, преживяла истински гонения при Порошенко, както и преди обединява повече от 12 000 общини и остава най-голямата религиозна конфесия в Украйна, призната от цялото световно Православие. Мисля, че много от това се обяснява с мъдрата позиция на нейното свещенство, което отказа да замени вътрешната независимост на църковния живот за мимолетни политически бонуси. Вярващите хора оцениха високо това. В традиционния кръстен ход, който се провежда всяка година в Киев за Деня на Кръщението на Русия, се включва все повече и повече народ. През отминалия юли в молитвеното шествие взеха участие около 300 хиляди човека. Да се надяваме, че новата власт в Украйна ще се вслуша в гласа на своя народ.

Въпрос: Как да се опазим от сектантите и разколниците?
- Най-добрата защита от сектите и разколниците е задълбоченото изучаване на християнското вероучение, а така също и участието в Тайнствата на Църквата. Човек, който редовно чете Свещеното Писание, наясно е с православните догмати и познава историята на своята Църква, много трудно може да бъде излъган по тези въпроси, отколкото носителят на светския или околохристиянския мироглед. Затова и хората, които не познават добре собствената си вяра са използвани от вербовчиците на различни секти. Всичко това, разбира се, подчертава голямото значение на религиозното образование, благодарение на което хората в определен смисъл усилват своя антисектантски имунитет. В момента на възраждане на духовния живот в Русия Руската Православна Църква се занимава с развитието на религиозното и теологично образование в държавните и църковните учебни заведения в страната. С удовлетворение мога да отбележа, че в тази сфера постигнахме много. В същото време, в Русия Църквата няма достъп до училищата, и ние губим много от това. Именно на нивото на детското съзнание се полагат основните ценности на парадигмата, и точно по този въпрос в тази възраст е най-леко да се направи ваксината против сектантските лъжеучения.

Въпрос: Като глава на Научно-образователната теологическа асоциация Вие поздравихте учащите се в духовните и светските учебни заведения в началото на новата учебна година, като им пожелахте, преди всичко да се научат да четат Свещеното Писание. Как днес може да бъде научено младото поколение в светските учебни заведения да чете Библията?
- За младите хора е свойствено да имат критично отношение към какъвто и да е опит да им бъде наложено авторитетно мнение. Затова няма смисъл просто да ги призоваваме да изучават Свещеното Писание или да им говорим за това, че знанието на Библията е необходимо на всеки човек. На тях трябва да им се кажат две неща. Първо: Библията дава отговори на въпросите, които вълнуват съвременните хора. Второ: Библията сама съдържа в себе си много въпроси и загадки, чиито отговори се очакват от вас. Да, точно така е: Бог не просто ни учи и отговаря на нашите въпроси, но и чака нашите отговори. Чрез Свещеното Писание Той встъпва в диалог с читателя на тази Вечна книга. Библията се открива на човека по нов начин в течение на целия негов живот.
Аз докосвам тази тема в книгата си за Иисус Христос. На християните често им се струва, че Евангелието съдържа взаимни противоречия. Ако обаче едно след друго бъдат сравнени тези "противоречия", се открива съвършено невероятен пласт от свещения текст. Работейки над книгата, аз не скривах, а точно обратното, заострях тези парадокси точно, защото знаех, че всеки път и мен, и читателите ни чакат нови открития. Ако ние съумеем да покажем на младежите, че Свещеното Писание не е по-малко завладяващо внимателния читател, отколкото компютърните игри, трилърите или интелектуалния роман, аз съм сигурен, че учащите се, които ще се обърнат към Библията, ще намерят в нея това, което ще преобърне тяхното мислене. Трябва да отбележим и следното: Много библейски текстове са доста трудни за разбиране и на нас са необходими специалисти, които могат, първо, да се заемат с нейното дълбоко научно изучаване, и второ, да донесат знанията от нея до широката аудитория. За щастие, възможностите за обучение на такива специалисти стават все повече и повече. От 2017 година във Висшето училище по икономика в Москва успешно функционира бакалавърска програма "Библеистика и история на древния Израел". Тази година в Общоцърковната аспирантура ние открихме и докторантура на името на светите Кирил и Методий, магистърска програма "Християнските извори", от които студентите получиха уникалната възможност да изучават на езика на оригинала и Свещеното Писание, и текстовете на светоотческата традиция. Катедрите по библеистика съществуват във всички водещи православни богословски висши учебни заведения. Искрено се надявам, че всички тези направления в нашата работа ще дадат новите плодове и ние ще видим поколение хора, за които Библията е станала предизвикателство и ориентир.

Въпрос: Какви още напътствия бихте дали на съвременното младо поколение?
- Сега, когато ние живеем в извънредно наситена информационна среда, много хора живеят в света на митовете и представите, съставени от някой друг. Бих искал да призова младите хора да не живеят според стереотипите и да проверяват, доколко диктуваните ни мнения са обективни. Например, прието е Църквата да бъде възприемана или като хранилище, покрито с прах, на неактуални в нашето време традиции, или като "бюро за ритуални услуги", където се обръщаш само понякога, по необходимост - да кръстят новороденото, да опеят починалия. Лъжливи, но обичайни, могат да се нарекат стереотипите, според които храмовете са пълни само със стари хора, където младите няма какво да правят, или за Църквата като за инстанция, забраняващи всички радости в живота. Ако се вгледате внимателно, се изяснява, че "забраните", плашещи нецърковните хора, всъщност, са "правила за здравословния начин на живот", които помагат да не се изцапаме в мръсотията, да не се раним с тежки грехове, да зарасне користта на егоизма. Те съхраняват способността да се радваме на дарения ни от Бога свят и отношенията с окръжаващите ни хора. Що се отнася до възрастта на идващите в Църквата, може да се отбележи действително, че с жизнен опит, след трудни житейски ситуации, понякога трагедии, свързани със загубата на близки, човек е по-разположен да помисли за това, че неговият живот не се ограничава с привичната суета, че той трябва да има по-дълбок смисъл, отколкото само удовлетворяването на потребностите. Въпреки това, много често точно на младите хора е свойствено да максимализират и да си поставят въпроси за вечния живот и висшия му смисъл. И ето, може, например, да се видят в храмовете на Руската Православна Църква, както юноши и девойки, а така и млади семейства с деца. Сега те съставляват значителна част от нашите енориаши, които се събират на богослужение и участват в социални служения на енорийската община. Призванието и целта на Църквата са не просто да пази традициите или да "удовлетворява религиозните потребности", но да променя света и хората към по-добро. Тези хора, които не се отнасят повърхностно при съприкосновението с Църквата, а влизат в нея вглъбени в нейното битие разбират, че Църквата е способна да им даде щастие, да изпълни живота им със съдържание. При това традициите и каноните, съхранявани в Църквата не са патерици, които пречат на развитието на живота, а еталон, по който можеш да сверяваш и разбереш дали вървиш по верния път. Пожелавам на младите хора да не живеят по чуждите стереотипи, но да намерят за себе си верния ориентир на пътя на живота. А най-добрият ориентир се явява Иисус Христос. И най-главното, което Църквата може да даде на младия човек, а и на всеки човек, е живият Христос, Който присъства в Своята Църква. Ние преподаваме на хората Христос не само чрез проповедта, но най-вече чрез Причастието. Ще отбележа, че, за разлика от България, където се причастяват рядко, в Русия вярващите се причастяват често - всяка неделя, а някои и след всяка литургия. Когато Самият въплътил се Бог влиза в плът и кръв в човека, това е най-пълното съединение с Бога, което е възможно в земния живот. Аз пожелавам на българските младежи да познаят чрез собствения си опит това удивително състояние на съединение с Бога, което е несравнимо с никакви земни удоволствия или придобивки.

Руска православна църква в София
/АМ/