Сероводородната зона на Черно море крие "консервирани" кораби

Сероводородната зона на Черно море крие "консервирани" кораби

BOBSTH 12:52:31 16-08-2019
AM1250BO.007
Варна - подводна археология

Сероводородната зона
на Черно море крие
"консервирани" кораби


Варна, 16 август /Екип БТА/
През тази година се навършват 60 години от началото на подводната археология у нас. Първата експедиция е през август 1959 г. в района на нос Калиакра. За историята, постиженията, легендите и съвременните успехи на тази наука БТА разговаря с доц. Преслав Пеев, ръководител на секция "Морска геология и археология" в Института по океанология към БАН във Варна.
Първата експедиция всъщност е организирана изцяло от Военноморския музей във Варна, а целта й е да бъдат открити следи от битката между Русия и Османската империя през 1791 г., разказа Пеев. Тя не постига конкретни резултати. Няколко месеца по-късно новопрохождащата българска подводна археология постига първата си победа с откриването на интересни артефакти в района на Маслен нос.
Тази наука се развива много бурно през 60-те и 70-те години на миналия век, допълни Пеев. Тогава са правени проучвания по цялото родно Черноморие. Открити са стотици артефакти. Всъщност, по нашето крайбрежие са регистрирани почти всички видове паметници, които могат да бъдат намерени под вода - потънали праисторически селища, части от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби. Цели плавателни съдове почти не са открити. Учените обаче могат да си правят изводи от натрупани амфори или друг товар по дъното къде има потънали съдове. Находки са откривани от 2-3 до 30 метра дълбочина, разясни Пеев.
Учените от варненския институт все пак са открили няколко запазени антични кораби. Най-старият е датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата ера. Къде е потънал плавателният съд е станало ясно от струпани на едно място амфори, едната от които е изнесена и изследвана. Резултатите показали, че корабът е превозвал обработена риба. Намерените в амфората останки показали, че стоката е била европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от големите реки в северозападния район на Черно море. Кои са били търговците и за къде е бил товарът обаче може само да се гадае, тъй като амфорите нямат печати.
По принцип за Черноморския регион е известно още от времето на Аристотел, за това улов на какви риби е имало и какъв е бил износът към Егейския район, разказа ученият. Той уточни, че търговските кораби са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин. За Поморие има един исторически извор, че от там се е реализирал износ на хайвер за Константинопол, но няма информация за кои големци в престолния град е бил предназначен деликатесът, допълни Пеев.
По нашето Черноморие корабоплаването по принцип е било каботажно - покрай брега, уточни експертът. Древните обаче са предприемали и по-рискови пътувания и са минавали напряко през морето. Доказателство за това са намерени останки на потънали кораби между Турция и Крим, посочи Пеев. Че старите мореплаватели са били смелчаци е показателен и фактът, че е открит плавателен съд в района на Черни нос край Бяла, чийто товар е със североафрикански произход.

В сравнение с древността
най-сериозните промени
са с вида на крайбрежието

Древните са познавали много добре и са ползвали теченията в морето, каза още Пеев. По думите му от Античността те не са се променили особено, макар реките в миналото да са били много по-пълноводни и българските Марица и Тунджа да са били плавателни. Всъщност, в сравнение с древността най-сериозните промени са с вида на крайбрежието, допълни Пеев. Според учените по време на праисторическите селища - периода на халколита и ранна бронзова епоха, които днес са под вода, нивото на Черно море е било с 9-10 метра по-ниско от съвременното. По това време Варненското езеро не е съществувало в днешния си вид, уточни Пеев. По думите му преди около 7 хиляди години започва да се образува пясъчната коса, която е отделила езерото от залива. Същото е валидно и за другите езера по крайбрежието.
Потъването на селищата, които са били близо до брега, не е резултат от някакъв катаклизъм, увери Пеев. Мнението на учените е, че повишаването на нивото на Световния океан и в частност на Черно море е ставало постепенно. Всъщност, същият процес тече и сега, каза Пеев. За Черно море данните са, че нивото му се вдига с 2,8-3 милиметра на година. Ученият гледа доста скептично на апокалиптичните прогнози за потъването на градове и държави. "Покачване на Световния океан с 1 метър за някои райони може и да е фатално, но какво се е случило от Античността до Средновековието, когато нивото се е покачило с 4-5 метра?! За нашия бряг - нищо!", аргументира се Пеев. Според него единственият резултат е, че част от тогавашните пристанищни съоръжения са престанали да съществуват и са се изместили. Всъщност, предците ни са имали доста добра адаптивна политика към промените - просто са измествали селищата си по-навътре в сушата, разказа Пеев.

Мит е, че нашето море е мътно
и няма интересен подводен живот

Мит е, че нашето море е мътно и няма интересен подводен живот, категоричен е ученият. Признава, че видимостта не може да се сравнява с Карибите, но веднага изтъква, че Черно море е с ниска соленост, а водата е топла. Допълнителен фактор е отсъствието на агресивни обитатели. Има само няколко отровни вида, но те не са смъртоносни, нито могат да те изядат, с усмивка се аргументира Пеев.
Според него положителните качества на нашето море трябва да бъдат популяризирани и да бъдат привлечени туристи-любители на подводните спускания. В това отношение Институтът вече е поставил началото. Реализиран е съвместен проект в партньорство с Румъния и са разработени 4 атрактивни културни маршрута. Единият обхваща потънали кораби и изкуствени рифове, обясни Пеев. От българска страна в него са включени обекти край Тюленово и Созопол. Вторият маршрут акцентира върху потопените търговски пътища и в него фигурират Бизоне /Каварна/, Дионисополис /Балчик/, Одесос /Варна/, нос Св. Атанас /Бяла/, Месембрия /Несебър/ и Аполония Понтика /Созопол/. В маршрута за подводно природно наследство са включени скална формация край Тюленово, пещерен комплекс в калиакренския клиф, подводната каменна гора между Созопол и остров Св. Иван, подводният каньон при Варвара. При реализацията на проекта е помислено и за туристите, които не искат или не могат да се спускат под вода. За тях е маршрутът, в който са включени музеите, където са изложени намерени на дъното артефакти.
Проектът предизвика голям интерес сред туроператорите, обясни Пеев. По думите му от особена полза е това, че е събрана и информация за действащите в западната част на Черно море водолазни центрове, които биха били от полза за туристите.
Съвременните технологии разширяват много възможностите на подводната археология, допълни Пеев. По думите му вече има регистрирани обекти на големи дълбочини, включително дървени плавателни съдове. А най-хубавото е, че въпреки отминалите години, те са запазени. Причината е в сероводородната зона на Черно море, която е като естествена лаборатория за консервиране, тъй като в нея няма микроорганизми, които да разяждат органичната материя.
В помощ на българските подводни археолози е и миниподводницата на Института. Самият Пеев се е спускал с нея на дълбочина от 170 метра и разказа, че изживяването е доста странно и категорично не е за хора с клаустрофобия. По думите му цветът на водата се променя на различните дълбочини с различни нюанси на синьо-сивото и непрекъснато потъмнява. "Подводницата си има прожектор, но когато кацне, докато се изчаква да се разсее мътилката, той се изключва. Е, никога не съм виждал по-тъмна тъмнина от тази", смее се ученият.
Към легендите за подводни съкровища Пеев като типичен учен е настроен скептично. С усмивка припомня широкоразпространените сред хората от Северното крайбрежие приказки за потънал кораб със слонова кост, чиято стойност в различните разкази придобива размери, достойни за "Хиляда и една нощ". Има открит товар от бивни от моржове, не от слонове, казва Пеев. По думите му е ясно, че корабът е бил търговски, като част от бивните са били гравирани. Но откъде е идвал товарът и закъде е пътувал си остава загадка.
По същия начин стоят нещата и със съкровището на Лизимах. Според легендата този военачалник на Александър Велики е имал малшанса да "получи" Балканите, след смъртта на младия владетел. Съкровището си Лизимах скрил в някоя от пещерите под крепостта на нос Калиакра. Това място обаче е едно от най-добре проучените по Черноморието и досега не са открити никакви несметни богатства, вкарва здрав разум в легендите Пеев.
Същото отношение има и към приказките за пиратските съкровища. Разказва, че пиратство в Черно море е имало и набезите са добре описани, особено през 17 век. Всъщност хората по днешното българско крайбрежие са си патели от лазите и, най-вече, от казаците, пристигащи с техните лодки, известни като чайки. Българският Порт Роял е бил на остров Св. Иван, с усмивка разказва ученият. По думите му казаците дълго време са тероризирали както търговските кораби, така и живеещите по крайбрежието. Накрая на централната османска власт й писнало и изпратила войници, които разрушили манастира и натирили оживелите от пиратите там, откъдето са дошли. Исторически извори за сериозни морски битки с пирати в Черно море няма, за черни флагове с ухилени черепи и кръстосани кости - също липсват, със смях казва Пеев. Което обаче не значи, че някой ден Черно море не може да поднесе изненада на учените.
/АМ/