В Кюстендилско днес и утреще бъде отбелязан празникът Панагия

В Кюстендилско днес и утреще бъде отбелязан празникът Панагия

BOBSTH 06:44:01 14-08-2019
AM1436BO.007 06:44
Кюстендил - Панагия - празник

В Кюстендилско днес и утре
ще бъде отбелязан
празникът Панагия


Кюстендил, 14 август /Елица Иванова, БТА/
В края на богородичните пости общинският отдел "Култура и духовно развитие" в Кюстендил организира културният форум Панагия. Старанието е в него да се съберат на едно място традициите на църквата, на българина и местните обичаи на хората от региона. Празникът ще се състои на 14 и 15 август и ще започне в черквата "Успение Богородично" в кюстендилското село Раждавица с традиционно замесване на Богородичен хляб. Хлябът, замесен с молитви за здраве и благополучие ще бъде раздаден на всички гости на празника в Кюстендил на 15 август. Тогава в градинката пред Обредния дом в града ще бъде организирано традиционното изложение на обредни хлябове и ще бъде отслужен и водосвет за здраве и благоденствие.
"В кюстендилския форум събираме отделни смислови фрагменти на всички понятия, свързани с вярата, душевността на българина, начинът на празнуване и почитане на светците и най-вече на Света Богородица - небесна закрилница на всеки християнин и на българите от старо време", разказа за БТА теологът Любляна Начева от общинския отдел "Култура и духовно развитие". Тя посочи, че в кюстендилския край жените някога са месили хляб с молитва за добруване, украсявали го с пластики, изразяващи най-значимите идеи от бита и го занасяли в храма с благодарност към Богородица.
"Много семейства и сега правят ритуала Панагия и затова този форум е наречен с това име", посочи Начева. Тя уточни, че названието означава Всесвета Богородица. "Понятието е гръцко, но в целия православен свят техническият език на църквата е гръцки", отбеляза Начева.
На форума Панагия се представя хлебно изложение, което се подрежда в градинката срещу основния митрополитски храм "Успение Богородично" в Кюстендил. На него се показва хляб от различните села на кюстендилския край, а хората донасят и различни обичаи и практики, които съществуват в землищата на селата в региона.
"Жените носят и показват прекрасни носии, различни битови принадлежности от миналото, като аранжират с тях пространството пред храма, връщат ни в миналото с предмети, открити в дворовете, в скриновете на своите баби и дядовци. Сред тях са и такива вещи, свързани с замесването и правенето на хляб. Всички те носят богато символика и дълбоко значение", допълниха от общинския отдел.
"Връшника на подницата, в която се изпича хлябът, например, символизира небето, а самата подница - земята. Ситото е символ на вечността. То има и друга символика - че праведният човек изтърпява много изпитания, за да бъде очистен от това, което не му е нужно в живота, за да бъде извисен духовно. Брашното, солта, зърното - също имат своята символика и смисъл", разказа Любляна Начева. Тя допълни, че българинът е вложил библейски смисъл във всяка вещ, използвана в бита. Свързвал ги е с дочутото от свещеника в храма, защото не всички са могли да четат.
"Солта, например, е това малко вещество, което променя вкуса на храната, но и на целия живот, това което осмисля нещата в положителен смисъл. Квасът е онова, което превръща тестото в хляб - християнската вяра, насочваща хората към добро, която ги променя като същност. Точилката, с която се размесва хляба пък носи символиката на дървото на живота", допълни теологът. По думите й има много български поговорки и поверия, свързани с хляба, с почитта към него - да не се обръща хляб с кората надолу, защото носи нещастие, да не се подава хляб през прозореца или през прага на дома. "Неслучайно посрещаме гостите си с хляб", допълни Начева. Тя посочи, че навсякъде в библейската история, християнството е свързано със сядането около хляба, но не защото хлябът е свещен, а заради освещаването му и молитвите, с които той е свързан, както и с това, че една обща трапеза, подготвена с обич, с вяра и с молитва приобщава хората.
"Празникът е свързан със създаването на хляба, омесването му, в търсенето на тази стара традиция за приготвянето на Богородичен хляб, защото сакралният хляб е много по-различен от хляба в делника", допълни Начева.
Днес /14 август/, в село Раждавица ще бъде представена традицията по правене на Богородичен хляб, в който възрастни жени ще предадат умението си на млади момичета, за да не се загуби традицията. Богородичният хляб се приготвя рано сутринта, в пълно мълчание, в което хората си пожелават добро. Някога те донасяли вода от свещен извор, за да го замесят.
"Чрез този ритуал и възстановка се опитваме да достигнем до корените на своето минало, чрез преживяването на правенето на хляба", казаха от общинския отдел.
/АМ/