Протоиерей Александър Задорнов: Разколниците са извън Църквата и извън спасението

Протоиерей Александър Задорнов: Разколниците са извън Църквата и извън спасението

BOBSTH 10:11:01 13-06-2019
AM1010BO.001
/ПП/РПЦ - протоиерей Александър Задорнов - интервю

Протоиерей Александър Задорнов:
Разколниците са извън Църквата
и извън спасението


София, 13 юни /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Разколниците са извън Църквата и извън спасението, каза протоиерей Александър Задорнов, свещеник в Руската православна църква, проректор на Московската духовна академия, водещ експерт в областта на църковно-каноничното право. Завършил е историко-философския факултет на Латвийския университет и Московската духовна академия. Кандидат по богословие.
По думите на протоиерей Задорнов проблемът с разколите в историята на Църквата е сериозно предизвикателство за единството на църквата и изисква лечение на причинените рани на тялото на Църквата и връщането на заблудените в Едната Съборна Църква.
Убеден съм, че в Поместните православни църкви има здрави сили, способни да дадат правилна оценка на тази тежка греховна болест, която заплашва целия Православен свят, заяви протоиерей Александър Задорнов. Той отбеляза, че в продължение на цялата своя история Църквата е била изправена пред подобни предизвикателства и винаги е намирала правилните решения. Главното условие за излизане от такава кризисна ситуация е запазването на верността към църковните канони, тези безпогрешни ориентири, които в продължение на векове са спомагали за съхранението на целостта и невредимостта на единния църковен организъм, каза протоиерей Александър Задорнов.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Защо проблемът на разкола в Украйна предизвиква такава неприкрита загриженост сред вярващите и такъв остър резонанс не само в Руската православна църква, но почти навсякъде, където живеят православни християни?
Отговор: Като единен организъм Христовата Църква притежава пълнотата на литургическия живот във всички свои части на земята - Поместните православни църкви. Независимо че Православните общности се намират на много хиляди километри една от друга, в различни страни и на различни континенти, могат да съществуват в различни културно-исторически пространства, извършващите се в тях Тайнства са еднакво спасителни и благодатни в силата на единството на Тялото Христово. Следвайки метафората на Свети апостол Павел, може да се каже, че отпадането на някоя църковна общност от това общение поради ерес или разкол, е като болест и означава опасност от заразяване на здравите части. Със своите строги канонични правила Църквата "огражда" тази "заразна" част от общение с останалите здрави части на организма, за духовната безопасност на вярващите. Поради това е напълно разбираемо безпокойството на православните пастири и вярващите относно този сериозен проблем, какъвто е съхранението на целостта на църковния организъм, както и нежеланието да има каквото и да било общение с тези, които под маската на служителите на Църквата отдалечават човешките души от тяхното вечно спасение. Разколниците се намират извън Църквата, което означава, че лишават сами себе си от спасение. Независимо от това, както не всяка болест засяга незабавно цялостно здравето, така и тук има надежда за изцеление на тези, които са отпаднали от Църквата.

Въпрос: Вие говорите за отпадане от Църквата, наричайки това ерес или разкол. Кажете ни дали тези понятия са еднакви или имат свои собствени специални значения?
Отговор: Проблемът с разколите в историята на Църквата е сериозно предизвикателство за единството на църквата на първо място поради това, че изисква лечение на причинените рани на тялото на Църквата и връщането на заблудените в Едната Съборна Църква. Православната Църква познава няколко степени на отделяне от истинната християнска вяра. Този въпрос е изследван в дълбочина от Свети Василий Велики, който ни е оставил три свои канонични послания, в които описва подробно каква практика да се следва при връщане в Църквата на отпадналите от вярата. Благодарение на тези трудове на светия отец, ние отличаваме едни от други ереста, разкола и незаконното събрание, поради това, че всички те имат свои особени отличителни признаци.
Ересите са събрание на тези, които са напълно отпаднали от Християнската църква, поради изкривяването на самата вяра.
Разколите, от своя страна, не засягат въпросите на догмата, а отпадат от единството на Църквата по редица други причини, включително под влияние на политически мотиви. Има и трета форма - така наречените произволни събрания, които включват епископи, свещеници и миряни, които не искат да се подчиняват на легитимната църковна власт и които са излезли от послушанието към свещеноначалието.
В историята на Църквата са известни случаи, при които в една група на отпаднали се обединяват всички признаци, описани от Свети Василий Велики. Това са и отказът от Църковно единство, и неправилното учение за Църквата, и богохулното самомнение, което смята за възможно да сформира своя собствена "църква". Един от последните примери на такъв разкол е създаването на така наречената Киевска патриаршия начело с бившия митрополит Филарет (Денисенко), лишен от свещенически сан през 1992 г. и отлъчен от Църквата през 1997 г.
Архиерейският събор на Руската православна църква обяснява причината за това крайно решение каквото е отлъчването от Църквата, т.е. - анатемата. На първо място, бившият митрополит Филарет разпространява своята разколническа дейност извън пределите на Руската православна църква, като започва да насърчава задълбочаването на разкола в братската Българска православна църква и да приема в общение разколници от другите Поместни православни църкви. На второ място, разколникът Филарет пренебрегва решенията на законната църковна власт за лишаването му от сан и продължава да извършва светотатствени "богослужения" и богохулни лъжехиротонии.

Въпрос: Как може разколът в Българската православна църква да бъде свързан с украинския разкол на Филарет?
Отговор: Българският разкол има непосредствена връзка с разколниците на Филарет, поради това, че лъжепатриархът Филарет (Денисенко) създава вид на легитимност чрез взаимно признание и съвместни богослужения, придавайки мнима значимост на българските разколници. Действително, в продължение на много години лишените през 1992 г. от сан разколници-архиереи в Българската православна църква, начело с бившия митрополит Пимен Неврокопски търсят подкрепа на своята противоканонична дейност. Такова съчувствие те могат да получат единствено от страна на разколници като тях, за което същият този Пимен през 1996 г. провежда преговори с Филарет в Киев, където двамата запретени в служение епископи извършват кощунствени "богослужения".
С такава съмнителна подкрепа бившият митрополит Пимен на 4 юли 1996 г. се провъзгласява за Български патриарх на свикан нелегитимен "църковно-народен събор". Само след две години, благодарение на съборното участие на цялата Православна църква голямата група разколници се връщат в Църквата чрез покаяние и така прекъсват общуването с другите схизматични групи, включително и с украинските. Важно значение за изкореняването на българския църковен разкол има и решението на Руската православна църква да отлъчи Филарет (Денисенко) от Църквата. Осъждането на украинските разколници прекратява развитието на българския църковен разкол. Признанието на всички Поместни църкви на анатемата на Филарет укрепва църковното съзнание за отрицателното отношение към разкола като пагубно явление в живота на Църквата.

Въпрос: Как се държат украинските разколници днес?
Отговор: Днес самите киевски разколници търсят такава подкрепа в Поместните православни църкви, позовавайки се на възстановяването на своя статус от страна на Константинополския патриарх. Следва обаче да се припомни, че църковните канони не могат да бъдат отменени дори от Вселенския патриарх като ни предупреждават за тежките последици от подобни решения. На първо място, преди да се покаят публично, тези, които са в разкол, не могат да извършват богослужения (14-то правило на Сардикийския събор). На второ място, ако запретените в служение се осмелят да извършват богослужения, то следващото се наказание е пълното им отделяне от Църквата, т.е. - анатема, както собствено се случва и с бившия митрополит Филарет (Денисенко). И на трето място, всички които извършват съвместно с разколниците богослужения или участват в тях като миряни, подлежат на същото наказание (4-то правило на Антиохийдския Събор).

Въпрос: Как оценявате по-нататъшното развитие на ситуацията?
Отговор: Аз съм убеден, че в Поместните православни църкви има здрави сили, способни да дадат правилна оценка на тази тежка греховна болест, която заплашва целия Православен свят. В продължение на цялата своя история Църквата е била изправена пред подобни предизвикателства и винаги е намирала правилните решения. Главното условие за излизане от такава кризисна ситуация е запазването на верността към църковните канони, тези безпогрешни ориентири, които в продължение на векове са спомагали за съхранението на целостта и невредимостта на единния църковен организъм.
/АМ/