В планината разбираш, че човешката природа е един голям космос и че във всеки живее божията частица на добродетелта, казва художникът-алпинист Иван Мутафов

В планината разбираш, че човешката природа е един голям космос и че във всеки живее божията частица на добродетелта, казва художникът-алпинист Иван Мутафов

BOBSTH 06:45:01 08-12-2018
AM1425BO.008 06:45
Велико Търново - Иван Мутафов - изложба - предстоящо

В планината разбираш, че човешката природа е един голям космос
и че във всеки живее божията частица на добродетелта,
казва художникът-алпинист Иван Мутафов


Велико Търново, 8 декември /Марина Петрова, БТА/
В планината разбираш, че човешката природа е един голям космос, и че във всеки живее божията частица на добродетелта, казва художникът-алпинист Иван Мутафов в навечерието на предстоящата ретроспективна изложба, с която ще отбележи 70-годишния си юбилей. В интервю за БТА Иван Мутафов разказа, че с творбите си иска да очертае връзката между човека и планината, да осмисли силата на жената, да сподели, че покоряването на върховете е себеизпитване.
Иван Мутафов е завършил факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет през 1976 година. С планинарство се занимава от седемгодишна възраст. Роден е в село Черни Осъм, Троянско, където днес е преподавател в училище за планински водачи.
В неговата живопис са вплетени интересни сюжети от пътешествия и любопитни запознанства с хората от Непал, Хималаите и кралството Мустанг, намиращо се на средна надморска височина от 3800 метра. Художникът е качил пет пъти Мон Блан, шест пъти е бил в Хималаите, изкатерил е всички алпийски стени в България. Занимава се активно с трекинг и възприема себе си като планински пътешественик.
Разговорът започва със спомен за алпиниста Боян Петров. Познанството им от преди много години възниква на северния джендем в Стара планина. Тогава Иван Мутафов организира алпиниада, в която участват алпинисти от всякакви възрасти с намерение да се подготвят за изкачването на хималайските осемхилядници. Като изключим височинната разлика, денивелацията на северната страна на връх Ботев и структурата на скалите в зимни условия прилича много на хималайските върхове, затова е любимо място на височините алпинисти, посочи Мутафов. Той си припомни, че при екстремни обстоятелства се е запознал с Боян Петров. Запознанството им се е превърнало в приятелство, затова и едно от първите места, където е представена книгата "Първите седем" на Боян Петров през 2017 година от автора и издателя му е във Велико Търново, градът в който Иван Мутафов избира да живее.
Алпинизмът не е спорт, това е себеизпитване на целия човешки комплекс от физически възможности, психология, интелект, интуиция, реакции в рискови моменти, дух, воля и здрав разум, посочва художникът-алпинист.
Мутафов разказа, че след като е бил приет за студент в специалност "Декоративна монументална стенна живопис" във Великотърновския университет, в продължение на четири години обитава алпийския заслон на скалистите възвишения над Велико Търново. Този избор му е позволил да обедини няколко свои таланта - да се учи, да оцелява, да рисува и да размишлява. Казва, че като алпинист няма големи върхови постижения, но го привличат неизследваните маршрути, в които може да проучва как човекът и планината си взаимодействат.
Като учител по планинарство и алпинизъм, той учи своите ученици на няколко златни принципа, които са важни за връзката човек - планина. Първият принцип е никога да не си сам в планината. Вторият принцип е, че другарската помощ е най-ценното нещо, на което не само разчиташ, но и знаеш, че може да ти спаси живота. В планината разбираш, че човешката природа е един голям космос, и че във всеки живее божията частица на добродетелта. Точно сред природата, добродетелното може да бъде пуснато на воля и да покълне, казва художникът. Пейзажът, дали е суров или ласкав, красивата гора, поле или планина, не могат да съществуват, ако не ги възприема човешкото око, смята творецът. Неговата теза е, че чрез своето възприятие човек благодари на природата, че е създаден, и че е част от нея, а това което е научил, му дава възможност да вижда това, което знае.
През 2014 година Иван Мутафов предприема дванайсетдневно пътешествие в кралство Мустанг. Престоят му в непалската държава е оставил траен спомен до днес. Той разказа, че намерението за това пътешествие има предистория. Първото му докосване с хималайските хора е през 80-те години на миналия век, когато заедно с Румен Воденичаров, Христо Проданов и Методи Савов участва в проучвателните екипи, преди сформирането на експедициите. Днес си дава сметка, че тогава европейците са занесли "бацила" на цивилизацията, подобно на конквистадори, в запазилите своите хилядолетни традиции непалски и хималайски хора.
Затова 35 години по-късно решил да проучи една от последните съхранени територии, а именно кралство Мустанг. По първоначалната му информация държавата продължава да се придържа към социалния модел, от своето създаване във високите планини през 1380 година. Намерението му е било, като с "машина на времето" да се върне в средните векове, използвайки височинната дистанция, но установил, че технологиите не се интересуват от надморската височина и са проникнали и там.
Мутафов разказва, че в кралство Мустанг днес живеят около 9 хиляди души. Кралският дворец е единствената триетажна постройка, представителите на аристокрацията живеят в двуетажни къщи, а обикновените хора в едноетажни постройки, изградени от папласи /вид върба/ и тибетски цимент /слепен пясък/. Столицата, градовете и селата в кралството са укрепени, подобно на средновековните градове в Европа. Със зидове и кули. Причината е не толкова опасността от нападение, а предпазването от силния вятър, който се извива при температура от минус 45 градуса, отбеляза той.
Художникът е имал аудиенция с принца на кралство Мустанг - син на краля. В този разговор престолонаследникът на династията Биста, която управлява кралството, е обяснил принципа на запазения социален модел, чиято цел е да съхрани оскъдната плодородна земя, разположена между върхове с височина от 5-6 хиляди метра. Според модела, най-големият син в едно семейство се явява основен наследник, а братята му от третия нататък стават монаси в множеството будистки манастири. Нормата в семейството е свързана с матриархата, затова жената приема и разпределя благата. Жената в семейството е наречена "диди", а главната й функция е да не допусне част от благата да излязат от обсега на семейните кланове.
Деца, жената може да роди от всеки мъж в семейството, но първородният син, за който е омъжена е татко на всички, другите мъже в семейството биват наричани "чу", което в буквален превод означава бащин вуйчо. Първият европеец, описал тази култура е французинът Мишел Бестел, който през 1964 година издава своята книга "Пътуване по Мустанг и Бутан". Точно тя разпалва любопитството на Иван Мутафов. След престоя си там, той твърди, че днес, през 21 век, сме свидетели как изчезва една тибетска култура, една цяла цивилизация, но съвременните хора не го осъзнават, увлечени от врящия и кипящ свят, с който съобразяват своето всекидневие. По думите му, когато след 1000 години историците се запитат как е изчезнала тази култура - отговорът няма да бъде, че е заради земетресение или катаклизъм, а заради инвазията на технологиите.
Сюжети от тази цивилизационна среща са заложени в ретроспективната изложба на автора. В нея са обединени циклите "Източни етюди", "Влюбената гора" и непоказваният досега - "Жената и социалната клетка". Експозицията ще бъде открита на 12 декември от 18.00 часа в Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново.
/АМ/