Изложба "Парите в миналото" представя библиотеката в Ловеч

Изложба "Парите в миналото" представя библиотеката в Ловеч

BOBSTH 06:33:01 08-12-2018
AM1435BO.009 06:33
Ловеч - библиотека - парите в миналото

Изложба "Парите в миналото"
представя библиотеката
в Ловеч


Ловеч, 8 декември /Даниела Балабанова, БТА/
Изложба "Парите в миналото" представя отдел "Изкуство" в Регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч. Експозицията включва български и чужди монети и банкноти от личните колекции на Йордан Станчев - ученик в 6 клас на ОУ "Хр. Никифоров", Снежа Иванова, Стелиана Петкова и Станимир Стоев. Показани са и книги с нумизматична тематика, съобщават от културната институция. Изложбата може да бъде видяна до 14 декември в отдел "Изкуство".
Първите разменни средства не са били всеобщ еталон, а са обслужвали отделни сегменти на пазара. Това са глави едър и дребен добитък, инструменти, съдове. Постепенно металът се налага като основна субстанция за размяна срещу други стоки. От нашите земи са известни бронзови брадви, сърпове, стрели, които видимо нямат качества за ползване като оръдия на труда, или оръжия, а са само метални слитъци, разказа Мила Миронова от отдел "Изкуство".
Освен изброените предмети, които са играли ролята на малки номинали, са известни и големи метални слитъци, изработени от мед, бронз или сплав от благородни метали и мед. Обикновено тези слитъци са във формата на животинска кожа, което е реминисценция от времето, когато истински животни или кожи са били основно разменно средство. Всички тези метални слитъци (т.н. домонетни форми), които са имали и функцията на пари, са един ранен предвестник на първите монети.
Според източниците в библиотеката първите монети се появяват през 7 в.пр.Хр. в Мала Азия и са отсечени от естествена сплав от злато и сребро наречена електрон. Първите монети по нашите земи са отсечени през 6 в.пр.Хр. от сребро, което се е добивало в големи количества. Златото рядко се е ползвало в чист вид за монети, известни са предимно царските емисии на македонските владетели Филип и Александър Велики. Златните монети са използвани основно при извършването на едри плащания. Основните монети, ежедневни платежни средства, през периода 6-1 в.пр.Хр., са от сребро и бронз. Едва след идването на римляните се въвежда устойчиво и златният стандарт.
По думите на Миронова известен факт е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през 7 век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато Стокхолмс Банко издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.
Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата "лъв", употребявана през 19 век. Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети, добавя библиотекарят.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев. Първите български монети са от медно-цинкова сплав и с номинал от 2, 5 и 10 ст., отсечени през 1881 г., а от следващата 1882 г. - започва редовното отсичане на монети в няколко милиона екземпляра от 1, 2 и 5 лв. През 1894 г. и 1912 г. са отсечени в по-ограничени количества златни монети от 10, 20 и 100 лева.
Интересът към монетите датира от дълбока древност, казва Миронова. Този интерес обикновено се изразява в събирателство и колекционерство. Известни колекционери са императорите Август, Марк Аврелий и Юстиниан, както и италианският поет Петрарка (1304-1374), Наполеон, тенорът Енрико Карузо и много други. През 17- 18 в. в Западна Европа се засилил твърде много интересът към историята и изкуството на Античността, както и към гръцките и римски монети, ценени като изключително красиви образци на металопластиката и гравьорското изкуство. Богатите италиански фамилии Медичи, Сфорца и др. още от 16 в. започнали да събират красиви златни и сребърни монети, наред с произведенията на тогавашните художници и скулптури. Към императорските дворове на Франция, Англия, Австрия и Русия били създадени монетни кабинети, в които се пазели ценни и много редки монети от цял свят, разказва Мила Миронова.
В България нумизматиката започва да се развива веднага след 1878 г., на базата на многобройните дописки на много наши бележити възрожденци, които издирвали и публикували български средновековни монети - Васил Априлов, Георги С. Раковски, Николай Павлович и други. Сред бележитите български учени са Никола Мушмов, Тодор Герасимов и Йорданка Юрукова, работили в нумизматичния фонд на Националния археологически институт с музей, гр. София, а така също Владимир Пенчев, Димитър Драганов, Иван Йорданов, Константин Дочев - академични учени, допринесли чрез своите задълбочени научни изследвания, открития и публикации за изключителния напредък и развитие на тази наука. Принос за нумизматиката като наука са дали и дават и любителите-колекционери - Александър Пейков, Ангел Радушев, Валентин Марчев, Господин Жеков, Николай Жерев, Николай Цветанов, Ставри Топалов, Стоян Авдев, Тенчо Попов и други, добавя Мила Миронова.
/АМ/