Не правете компромиси с доброто и красивото в живота, казва младата художничка и поетеса Лили Сотирова

Не правете компромиси с доброто и красивото в живота, казва младата художничка и поетеса Лили Сотирова

BOBSTH 06:30:01 05-10-2018
AM1616BO.008 06:30
изкуство - Лили Сотирова - интервю

Не правете компромиси с доброто
и красивото в живота, казва младата
художничка и поетеса Лили Сотирова


София, 5 октомври /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Съзерцанието е вид молитва за по-добър свят, в който хармонията и красотата са водещи и преобладават. В съвременния глобален свят нашето мислене и възприятия трябва да се разширят и да се даде приоритет на духовността, която ни определя като човешки същества. Това каза в интервю за БТА художничката Лили Сотирова, която в Пловдив представя изложбата си "Етапи живот". Предстои в края на изложбата, на 19 октомври, тя да представи и първата си стихосбирка с нейни илюстрации - "Съзерцание в Безкрая".
Лили Сотирова е завършила Националната художествена гимназия "Илия Петров" със специалност " Живопис". В колеж "Арт Авангард" в София изучава тенденциите в модата и моден мениджмънт. Висшето си образование по моден дизайн получава в Арт Институт в Далас, САЩ и Нов български университет в София, където едновременно изучава и програма "Съвременна философия".
Започва да пише поезия от 13-годишна възраст и нейни авторски стихове се появяват в специализирани списания, интернет страници за литература и изкуство, както и в сборни стихосбирки. Характерно за творчеството на Лили Сотирова е, че тя умело съчетава не само живописта и модния дизайн, но и живописта и поезията. Картините й имат тема и сюжет, изразени чрез абстрактни или декоративни композиции и експресивни багри, а стиховете й са проникновени и образни. Творческите й проекти се раждат от непрекъснати търсения и философска задълбоченост, резултат на поетично мислене и емоционални състояния. Стиховете, често създавани заедно с картините, допълват себе си, когато рисувам дълбочината на внушението, разказва Лили Сотирова.
До момента тя е представила седем самостоятелни изложби, в които изображението на всяко платно е съпътствано със слово чрез нейните стихове.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Вие сте художник, моден дизайнер, а също и поет. Аудиторията най-вече ви разпознава в живописта. Кое от изброените изкуства е най-вече вашето? Къде намирате себе си?
Отговор: Във всички изкуства влагам част от себе си. В живописта разливам своята душевност, в модния дизайн триизмерно представям своите идеи за форма и цвят, а в словото изразявам с думи чувствата си и състоянията, които усещам. Като че ли най-добре усещам себе си, когато рисувам върху платното. Цветовете и формите създават един нов поглед към света. За мен е интересно да съчетавам живописта с поезията, като картините в моите изложби са съпътствани със слово чрез моите стихове. Поезията се вплита плавно в картините и си намира своето място там някъде в ъглите на геометричните фигури, в багрите, в абстрактното. Притаила се в платното, но я има, определено я има, присъства. Така двете изкуства, перото и четката, взаимно се допълват и подсилват внушението. Живописта ми помага и в модния дизайн, тъй като тя развива усета ми към цветовете и формите. Отношението ми към облеклата е като произведение на изкуството, но в минималистичен стил.

Въпрос: Дъщеря сте на известната българска изпълнителка Диана Дафова. Опитвала ли сте от нейното изкуство - вокала? Пеете ли?
Отговор: Когато бях по-млада много обичах да пея и да се разпявам на пианото. Музиката и днес ме разтоварва, но предпочитам да я слушам. В някои моменти дори си пускам определени песни на майка си, за да се вдъхновя. Моята същност най-добре мога да изразявам чрез модата, живописта и словото. В тях също има мелодия, но тя е образна. Наследила съм гласови възможности, но не ги развивам в професионален план. Музиката обаче силно присъства в произведенията на изкуството, които създавам. Пиша българските текстове в композициите на майка ми.

Въпрос: При толкова известна майка не сте ли се чувствала в сянката й? Или как се излиза от сянката на популярен родител?
Отговор: Все още хората в обществото, а също и част от журналистите обръщат внимание на по-известната личност. Разбира се, аз правя съвсем друго изкуство и се опитвам то да бъде водещо в сферата, в която се изявявам. За един все още млад творец понякога е болезнено, че не го свързват с неговото име. Както нееднократно изявите ми са отразявани в някои медии под заглавие "Щерката на....", а не моето собствено име. Надявам се искрено някой ден да прочета нещо различно. Сянката може да бъде дебела и да присъства продължително в живота на един човек, ако той не се бори да изплува от нея в друга светлина. Децата на известни родители винаги трябва да се доказват много повече от останалите хора, за да извоюват собствен авторитет и признание. Гордея се с постиженията на своята майка, но аз съм отделна личност и имам какво да дам сама от себе си на света.

Въпрос: Това създавало ли ви е спънки или ви е помагало?
Отговор: Всеки човек е различна личност със собствени представи за света около него. Забелязала съм, че хората много често изобщо не обръщат внимание на личността, с която общуват. Когато имаш известен родител спънката е в това, че малко са тези, които забелязват личността в теб. Но от друга страна, помощта се изразява в това, че някои хора гледат на теб като ценен човек, защото имаш стойностен родител. Помага ми и това, че съм израснала в артистични среди, имам достъп до тях и здрава платформа като познание и опит в изкуството. Мога да се допитвам в семейството си до хора, които ме разбират, подкрепят и могат да ми дадат правилна насока. Проблемът идва от там, че когато хората разберат на кого съм дъщеря, изведнъж изискванията към мен нарастват многократно. Аз имам свой път и не се отклонявам от него. Старая се да изпиша моите собствени инициали с главни букви.

Въпрос: Как възприемате възхода и признанието?
Отговор: Всеки етап от моя живот има свой възход. Когато получа признание, за това, което създавам като творец, считам, че това е още едно изкачено стъпало. Интересни са ми промените, които настъпват в моята личност и вдъхновение. Неслучайно нарекох седмата си самостоятелна изложба "Етапи живот".

Въпрос: Някога разочаровала ли сте се от самата себе си?
Отговор: Мисля, че винаги съм постъпвала правилно спрямо ситуацията, в която съм била и пътя, който съм следвала. Разочарования има, когато има и очаквания, затова вече се опитвам да приемам нещата от живота каквито са и както той ни ги поднася. Въпреки това на моменти осъзнавам, че в дадена ситуация има и други начини на реакция освен моите силно емоционални и разтърсващи. Но не мисля, че това е разочарование, тъй като човек постъпва по най-правилния начин за него за определения момент. Интересът ми към съвременната философия, която завърших като втора специалност в Нов български университет беше подтикнат от болезнените въпроси, които си задавах като млад и откровен човек в един материален и неразбран свят. Въпросите възникват и до ден днешен, но съзряването в живота помага за по-реалистични отговори. Аз съм много самокритична и трудно изпитвам пълно удовлетворение от постигнатото. Уча се на търпение и смиреност, но откровено казано все още не ми се отдава.

Въпрос: Какви са пътищата, по които преминавате като творец? Катерите ли баири?
Отговор: Понякога катеря баири, понякога слизам по нанадолнища. Пътят нагоре е доста стръмен, обсипан с малки камъчета. Пътят пък надолу е прекалено хлъзгав и коварен. Има и случаи, в които успявам да изкачвам и върховете. Важното е, че има движение. Паденията и възходите се редуват. Има моменти на радост, моменти на тъга, моменти на вглъбяване и усамотяване. Тогава в помощ идват книгите, които чета с философски изгледи за живота. Пътищата са тихи в доста случаи, а понякога бурни. Изпитвам нужда от период на усамотение, тъй като изкуството в своето естетическо поведение разкрива истини, които са отражение на нашата същност. Във видимия свят изразяваме вътрешния.

Въпрос: Как оцелявате в джунглата на многобройните творци у нас? Кое от всичките изкуства всъщност ви носи доход?
Отговор: Не е невъзможно да оцелееш, макар да си в джунглата, където има по-силни животни. Джунглата е разнообразна, затова дава възможност на всеки, който иска, да се кали. За мен е важно да не бъда част от тълпата или тези творци, които следват доказано печелившите модели. Изграждам свой почерк във всичко, което създавам и макар, че това в джунглата е най-неотъпканата пътека с по-смели стъпки може да се проправи. Изкуството, което ми носи доход засега е именно живописта. Ценители от Америка, Исландия, Франция, Италия и България притежават мои картини. Имам идеи как да развия своя концепция в областта на модния дизайн и се надявам това да намери своята успешна реализация и във финансов план.

Въпрос: В момента представяте седмата си самостоятелна изложба "Етапи живот" в Пловдивския културен институт. Какво е посланието на тази изложба?
Отговор: "Етапи живот" показват едно развитие и промяна в стила ми като художник. Посланието във всяка изложба е, че ние можем да намерим частица от себе си навсякъде, във всяко платно, ако влезем в него с душата си. Етапите живот са част от нещо, от което няма изход. Преминавайки през тях ние навлизаме в тунели, минаваме през ъгли и пътища, които винаги водят до начало. Изнизваме душата си внимателно. Участваме в целия процес. Изкуството е имитация на поведение, чувства и светоглед. То е болка, че понякога безмълвен е светът. Създавайки живот, ние изпълваме душата си с багри и цветове на емоционалните си състояния. Съдбата ни целува с таланти, които трудно изразяваме пред хора.

Въпрос: Предходната Ви изложба в София бе под надслов "Осъзнаване". Какво е за Вас осъзнаването?
Отговор: Осъзнаването е дълъг път, по който наблюдаваш като страничен човек изборите, които изживяваш. Пътищата, по които преминавам понякога са тихи, но именно в тях е истината, в която всеки може да открие себе си. Намираме себе си в изкуството, в тоналността. Съзираме себе си с длани допрени в боята. Проглеждаме в душата си, когато полагаме цветовете върху платното, така ги чувствам. Всяка картина е нов поглед, нов живот.

Въпрос: Картините ви са абстрактни, в някои от тях присъстват насечени линии, сякаш протест на душата. Търсите в геометрията финес. Рисувате в студени тоналности и стоплени багри. Как реагира пловдивската публика на тези противоречиви творби?
Отговор: В геометрията има много красота, стига да можеш да я видиш и осъзнаеш. Насечените линии са пътищата, по които преминавам, за да стигна до някъде. Абстракцията може да бъде много ясен и директен изказ чрез изразени образи, вплетени в различни форми. В някои от платната преобладават заоблени силуети, а също и силно присъствие на женското тяло. Дълбоко ме вълнува Космосът и той присъства чрез разнообразни художествени похвати в моите картини. Разчитам на развития си усет на цветовете и внушението в начина, по който ги съчетавам. Приятно изненадана бях от големия интерес и многобройно присъствие. Сред посетителите имаше хора на изкуството и познавачи, и за мен бе много зареждащо да обсъждам творчеството си с тях.

Въпрос: Какво е за Вас всяка нова картина? Как я усещате?
Отговор: Всяка картина е нов живот за мен и както проф. Вихрони Попнеделев каза веднъж: "Всяка картина е автопортрет." Тя отразява моментното състояние на художника. Тя е парче от цялостната мозайка, която подреждам в живота си. Пресъздавам върху платната състоянията на моя дух и мисъл в момента. Картините са отпечатък на изживяванията ми. Те са като мои рожби, които съм отглеждала в душата си и родени върху платната започват свой самостоятелен живот.

Въпрос: Имате ли любима творба? Бихте ли я продали, ако толкова ви е любима?
Отговор: Нямам любима, но имам творби, към които съм привързана. Болезнено е все още, когато се разделям с мои картини, но това, че те ще направят някой друг щастлив ми дава чувство на удовлетворение. Има платна от всяка изложба, които запазвам за себе си.

Въпрос: В рамките на този проект, в края на текущата изложба на 19 октомври, Вие ще представите първата си стихосбирка с Ваши илюстрации - "Съзерцание в Безкрая". Какво е за Вас съзерцанието и как го свързвате с безкрая?
Отговор: В тази книга съм събрала мои размишления за живота. Всеки път, когато пиша, си представям, че съм това, което пиша и го чувствам с душата си. Съзерцанието е вътрешният диалог с Бог, а Безкрая е Вселената, в която е душата на света. Съзерцанието е вид молитва за по-добър свят, в който хармонията и красотата са водещи и преобладават. В съвременния глобален свят нашето мислене и възприятия трябва да се разширят и да се даде приоритет на духовността, която ни определя като човешки същества.

Въпрос: Имате ли мечта? Ще я споделите ли или ще я оставите забулена?
Отговор: Реализирам мечтите си чрез това, което правя. Постепенно се случват една след друга, но те нямат край, защото продължават своя път в следващи стремежи за постигане на други цели.

Въпрос: Вашите следващи върхове, които искате да покорите? Или казано опростено и клиширано: творческите Ви планове?
Отговор: Вярвам, че вдъхновението няма да ме напусне и ще продължа да пиша разсъжденията си както и да създавам по-внушителни картини, които да стигат до по-широка аудитория без граници. Имам намерение да отделя повече внимание и време и на модния дизайн като реализирам своите оригинални идеи. Бих се радвала да утвърдя името си като творец, който съчетава и синтезира различни видове изкуства по един допълващ се и хармоничен начин.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората?
Отговор: Да бъдат себе си, да развиват духовната си същност и да не правят компромиси с доброто и красивото в живота.
/АМ/