Първата готварската книга на български език е събрана от Петко Рачов Славейков

Първата готварската книга на български език е събрана от Петко Рачов Славейков

BOBSTH 06:30:01 14-09-2018
NP1526BO.002 06:30
Петко Р. Славейков - първа готварската книга

Първата готварската книга
на български език е събрана
от Петко Рачов Славейков


Стара Загора, 14 септември /Румяна Лечева, БТА/
Цариград, годината е 1871, а на вестникарския пазар на брега на Босфора се появява поредният брой на вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов. На страница 86, в рубриката "Книжевни известия", е публикувано кратко съобщение, в което има информация за нова книга, отбелязва в изследване Снежана Маринова, дългогодишен директор на Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора.
Информацията е препечатана от вестник "Македония", издаван в 3600 броя от Петко Славейков. В нея четем: "В Цариград е излязла книга под заглавие "Готварска книга" или наставления за секакви гостби, според както ги правят в Цариград, и за много други домашни справи."

Първото издание на книгата
съдържа над 200 страници

Първото издание на книгата е отпечатано в печатницата на "Македония" и съдържа 206 страници. Автор на книгата е самият издател, показва проучването.
Публикацията уточнява: "Съдържава повече от 300 расправи за разни работи по домашната економия. Цената й е 10 гроша." Десет гроша е дневната надница на по-сръчните работници в бубарско предприятие. Десет гроша е и усредненото дневно заплащане на общите работници в Цариград. В ония години за 10 гроша можеш да си купиш пет хляба, от модерния по онова време тип бастун първо качество, или кило и половина сирене - тлъсто, или две кила и половина месо - говеждо или овче! А солта - анхиалска е по един грош, така че - ето ти десет кила! Все нужни във всяко домакинство продукти, се отбелязва в изследването.
Анонимният дописник, а може би самият автор, изтъква: "Нашият напредок върви и разпространява ся: "Зорницата" ни научи да бъдем благонравни и да меришеме на квакерство; "Ружицата" скоро ще да ни научи да ся облачаме и да меришиме на Париж; а "Готварската книга" ще да научи що да правиме, за да бъдат гостбите ни меки и крехки, а то ти, като неопитен, твърде лесно можеш да си строшиш зъбите. И така, от днес българете няма вече да ядат качемак, просеник, бял лук, праса и сол с мерудийка, а "гостби според както ги готвят в Цариград". Щастливи българе! Ако не можете да живеете другояче като хора, то барем тряба да ся научите да ядете колкото се може по-скоро, защото историята не чака!".

Изданието предизвиква огромен
интерес сред българите край Босфора

По онова време на брега на Босфора живеят вече над 50 000 българи и новото издание предизвиква огромен интерес. Един брой от книгата е съхранен и до днес в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора.
Издателят Петко Славейков създава печатница в Цариград, в която издава свои и чужди произведения. Става известен и като добър готвач, научава куп кулинарни тайни. Известно е, че дълго живее в Цариград сам, без съпругата си Иринка, която остава в Трявна, за да се грижи за многобройна им фамилия. Той е на 43 години, когато събира от приятели и познати 289 разни рецепти. Съдържанието на книгата е разпределено в 23 раздела, един от тях много разумно нарича "Разпознаване и избиране на разни меса, риби и други неща за гозби".

Рецептите на Славейков днес
могат да изглеждат екзотични

Рецептите включват всичко, което се вари, пече, меси, бърка, изцежда, соли, маринова и т.н. в тогавашната кухня - чорби; кебапи; яхнии; кюфтета; ястия, които се правят в тави; ястия, които правим от тесто; тестени сладки ястия; кадаифи; халви; ястия от зеленчуци; пълнежи, които се готвят със зехтин и масло; пилафи; ошави; сладка и сиропи, които се употребяват преди кафето; притурки за разни работи; солене на меса; приготвяне на разни наденици; сушени риби; разни пития; прохладителни пития; вина; ракии. На съвременната домакиня или кулинар някои ястия биха се сторили доста екзотични и съвсем нездравословни.
Например, пържена яхния, предлагана най-вече на сватбите. "Вземаме тлъстичко месо, нарязваме го на големи късове, насоляваме го и го варим според както по-горе казахме (има предвид предишната рецепта). Като изхвърлим пяната му, изваждаме късовете, поливаме ги с кисело мляко и ги препичаме с масло. Подире ги варим пак заедно с добре опражен лук и с първата им вода, като затворим добре капака на тенджерата. Като им остане водата само лой, снемаме я вече от огъня."

Рецептите в книгата са
за многолюдни семейства

Прави впечатление, че почти никъде в рецептите не е посочено време за печене или варене. По това време се разчита на усета на домакинята, защото количествата са големи. Готви се за многолюдни семейства. Нека не забравяме, че по това време българските семейства имат по около десетина деца.
Интересна е рецептата за войнишка халва, която по традиция се приготвя за Заговезни. "Възваряваме 1 и 2 кг масло в една тенджера и като изстине, разбъркваме го полека с 2 кг пресято брашно на огъня. Като стане умерено и захване да мирише, снемаме го от огъня и му туряме 2 и половина кг захар или мед и 1 и половина л прясно мляко, възварени наедно от по-напред. Затваряме капака на тенджерата и като седи 4-5 минути, отваряме я и като разбъркваме халвата, посипваме я с пудра захар и я ядем.
И ще се върнем отново към готварската книга с още една рецепта - кокоша баница: Като очистим добре една кокошка, варим я с малко вода, докато омекне, и подире я нарязваме на ситни парченца. Сетне опражваме 1-2 глави лук и го объркваме с късовете. После намазваме с масло една тепсия, туряме отдолу 5-10 кори, добре разточени, по средата късовете месо и най-отгоре пак толкоз кори. Подир нарязваме с един нож средата и като ги попарим с вряло блажно масло, печем го в пещ".

Интересът към книгата на
Славейков е много голям

Факт в подкрепа на това твърдение е второто издание, което се появява само две години след първото. През 1874 г. книгата е преиздадена отново в Цариград, и вече се предлага с цена от 5 гроша. Два пъти по-малко от първото издание, можем да предположим, че тогава интересът не е бил само в печалбата, отбелязва авторът на изследването.
Книгата става много популярна и в Стара Загора, където Петко Славейков става първият избран кмет при първото освобождаване на града (на 11 юли 1877 г.). През месец септември 1876 г. довежда и част от семейството - съпругата си Ирина, дъщерите си Донка и Пенка и най-малкия си син Пенчо. За съжаление, при опожаряването на града изпепелява книжното му богатство, което носи от Цариград и Одрин, където преди това работи. Така изчезват и подготвените за печат книги, много ценни документи и събраните 15 хиляди пословици и поговорки. Петко Славейков напуска Стара Загора с последните оцелели след пожарите граждани. За него пишат в спомените си Атанас Трифонов Илиев, Антон Митов, Андрей Тошев, Анастасия Тошева.
Готварската книга на Петко Рачов Славейков е повод за изследване, което публикува дългогодишният директор на Регионалната библиотека "Захарий Княжески" Снежана Маринова, както и за подреждане на кулинарни изложби с рецепти от книгата на Професионалната гимназия по хранене и туризъм в Стара Загора.
Книгата на Петко Рачов Славейков и до днес предизвиква интерес. През последните две десетилетия се появиха две нови издания. /РЛ/




/НП/