Историческият музей в Пловдив открива изложба на тема "Пловдив в културната история на България"

Историческият музей в Пловдив открива изложба на тема "Пловдив в културната история на България"

BOBSTH 06:45:01 06-09-2018
AM1502BO.003 06:45
Пловдив - Съединение - изложба

Историческият музей в Пловдив
открива изложба на тема
"Пловдив в културната история на България"


Пловдив, 6 септември /Дима Шопова, БТА/
През последните години стана традиция Историческият музей в Пловдив да експонира изложби посветени на Пловдив и Съединението на България. Тя се открива винаги на 6 септември, когато градът е център на националното честване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тази година изложбата е посветена на много интересна тема, която бе представена пред БТА от директора на музея Стефан Шивачев. През последните десетилетия историците и обществото като цяло наложиха определения за Пловдив от рода на "духовен център на българските земи през 19 и 20 век", "културна столица на България за времето на 20 век", допълни историкът. С тази изложба сме потърсили исторически свидетелства, които предопределят тези определения, предшестващи избора на Пловдив за Културна столица на Европа - 2019. Защото, по думите му "този пловдивски дух, мястото на Пловдив в българската история, в българския духовен мир, се определя от всички тези исторически обстоятелства поне през последните два века".

Изложбата има два
тематични кръга

Изложбата има два тематични кръга. Първият е времето на Българското възраждане, когато Пловдив с право е определян като духовен център на българските земи. Времето, в което българите нямат своя държава, но българите в Мизия, Тракия и Македония изживяват изключителен период, наречен Българско Възраждане, припомня Стефан Шивачев. Точно в този период на Трихълмието се създава феномена на българската архитектура - Пловдивската къща, тук показват върхови постижения в строителството и архитектурата брациговските майстори, уникални произведения на изкуството по дърворезба от майстори от Македония. Голяма част от иконите и стенописите в този период са рисувани от Станислав Доспевски и Захари Зограф, а в процеса на създаването на новото българско образование Пловдив има особено място с издателите Христо Г. Данов и Драган Манчов, издали повече от 1000 учебника и учебни помагала, които са в основата на българското образование. Пак тогава е създадено и Пловдивското епархийско училище, през 1850 година и няколко години по-късно става първата гимназия по българските земи, която подготвя български учители - новият духовен елит на българското общество.

Този духовен подем продължава
и във времето след Освобождението

Този духовен подем продължава и във времето след Освобождението - в началото в границите на Източна Румелия, когато отново в Пловдив се събира духовният елит на България. В това време тук е създадена първата Народна библиотека, първият музей, първият театър, едни от най-известните по-млади духовни водачи като Захари Стоянов, Иван Вазов, Константин Величков, П.Р.Славейков, Петко Каравелов създават едни от най-известните си произведения. Според Шивачев тази инерция продължава и в годините след Съединението, когато Найден Геров тук създава изключителния си речник на българския език, който и днес някои ползват, а Лука Касъров пише уникалната българска енциклопедия, издадена от Драган Манчов.

Пловдив има особено място
в изобразителното изкуство

Пловдив има особено място в изобразителното изкуство, като това продължава и след Съединението на България. Именно в Пловдив художественият живот преживява няколко изключителни върхове, които са върхове и в българското изобразително изкуство. Тук се оформя първото поколение преподавателите в мъжката гимназия по рисуване Антон Митов, Мърквичка, последвани с не по-малък успех от Христо Станчев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, създава се дружеството на източнобългарските художници, което обединява творците от Южна България, допълва историкът. През 60-те години на миналия век те са наследени от художници като Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов, за да се стигне до там, Пловдив да получи прозвището "град на художниците".

Изложбата разглежда
и развитието на театъра

Изложбата разглежда и развитието на театъра, който в определени периоди достига до върховете на българската драматургия, като това включва и кукления театър. Интересно е и развитието на музикалния живот в града, който извървява интересния път от Пловдивското певческо дружество, създадено през 1896 година, до Пловдивската опера и Пловдивската филхармония.
Опитали сме се, допълва Стефан Шивачев, да посочим тези жалони, които през последните два века са довели до определянето на Пловдив като духовен център на българските земи, като културна столица на Европа.
Експозицията съдържа 300 оригинални свидетелства от фондовете на Историческия музей, от НБ "Иван Вазов", от Кукления театър и от други институти.
Сред експонатите са колекция от учебници и учебни помагала, издания на Христо Г. Данов, оригиналните издания на речника на българския език на Найден Геров и първата българска енциклопедия на Лука Касъров. Показани са копия на някои от най-известните картини на пловдивски художници, които рисуват в Пловдив самия град и пловдивски дейци, някои от които са малко показвани. Има списания и издания на Захари Стоянов и Иван Вазов от времето на Източна Румелия. Прочутите Пловдивски възрожденски къщи и църкви са показани чрез експонати, отделни две мултимедийни презентации разказват и показват уникалните сгради.
/АМ/