Александър Манев: Галериите на Никола Манев трябва да останат за българите; бих искал творчеството му да присъства и в столицата на България

Александър Манев: Галериите на Никола Манев трябва да останат за българите; бих искал творчеството му да присъства и в столицата на България

BOBSTH 09:50:31 27-08-2018
AM0947BO.001
Александър Манев - интервю

Александър Манев: Галериите на Никола Манев
трябва да останат за българите; бих искал творчеството му
да присъства и в столицата на България


София, 27 август /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Галериите на Никола Манев трябва да останат за българите. Бих искал творчеството му да присъства и в столицата на България, заяви в интервю за БТА Александър Манев - син на известния художник Никола Манев, който почина в събота в Париж.
Александър Манев заяви, че ще продължи делото на баща си, ще се грижи за галериите и картините му. "Продължавам с изложбите, както той би желал. Искам колкото се може повече хора да видят картините му, които носят радост и позитивна енергия. Картините му са пълни с цветове, светове и светлина. И тази светлина трябва да продължава да озарява света", посочи Александър Манев. Той каза, че би искал творчеството на Никола Манев да присъства и в столицата на България. Този голям български художник заслужава едно място и в столицата, допълни той.
Последното желание на Никола Манев беше той да бъде погребан в България. Желанието ни е той да бъде погребан в двора на галерията "Никола Манев", която той създаде в Чирпан. Не знам обаче дали ще получим разрешение за това. Ние искаме той да почива в галерия "Никола Манев", искаме да е близо до картините си, в тази невероятна творческа атмосфера, каза Александър Манев.
Той разказа, че за Никола Манев България е била всичко - спомените от детството му и мястото на целия му род. "Земята на Чирпан наистина го привличаше с нещо. Имаше някаква необяснима магия в думите му, когато говореше за чирпанската земя, за баирите там, които рисуваше. Това го преследваше до последно. Където и да се намираше, той винаги говореше за Чирпан и за детството си там", отбеляза синът на твореца. "Земята на Чирпан бе истински свята за Никола Манев - той боготвореше това място. И би искал последната му спирка да е там", допълни Александър Манев.
"Душата, позитивизма и светлата енергия е трайно запечатана в картините на Никола Манев, който има творби в над 40 страни по света. Той ще живее чрез картините си. Искаше да остави много картини и наистина остави страшно много картини. Той беше като лъч светлина, пронизващ се из между облаците и винаги успяващ да свети и да озари земята. И картините му бяха такива - пълни със светлина и позитивизъм", заяви синът на твореца.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Александър, голяма загуба е както за вас, така и за България и за света кончината на Вашия баща - именитият художник Никола Манев. Какво беше последното му желание?
Отговор: Преди всичко желанието му беше да живее! Той нямаше никакво намерение да напуска този свят, не го желаеше, беше вкопчен в живота и него пускаше! Най-голямото му желание като художник беше да рисува. Непрекъснато. Това бе неуморното му желание - да държи четката и да рисува до последен дъх. Последното му желание беше той да бъде погребан в България, не във Франция! Той винаги казваше така: "Аз не съм фалшив французин. Париж ме направи истински българин". Той много добре осъзнаваше, че неговата земя е майка България и само тя е неговата Родина. За него България бе всичко - спомените от детството му и мястото на целия му род. Земята на Чирпан бе истински свята за него - той боготвореше това място. И би искал последната му спирка да е там.

Въпрос: Това означава ли, че Вие и сестра Ви ще вземете категоричното решение Никола Манев да бъде погребан в България?
Отговор: Това е нашето окончателно решение. Каквото и да се случи, баща ни ще бъде погребан тук, в България, не във Франция. Той е българин и ще остане такъв за поколенията, за българската и световна история!

Въпрос: Къде възнамерявате да подсигурите мястото на вечния му покой?
Отговор: В Чирпан, до галерията "Никола Манев". Желанието ми е той да бъде погребан в двора на галерията, но не знам, дали ще получим разрешение за това. Ние искаме той да почива в галерия "Никола Манев", която той създаде. Искаме да е близо до картините си, в тази невероятна творческа атмосфера. Когато хората идват да разглеждат творбите му, да могат да сложат едно цвете на гроба му. Така ми се ще да е, така би било редно да бъде.

Въпрос: Никола Манев категорично отказваше да се оповестява състоянието му и заболяването му. Дори ме молеше да не го пиша никъде. За мен той беше човек на живота и пример за невероятно силен дух. Защо баща Ви не искаше да се разгласява тежкото му здравословно състояние?
Отговор: Беше абсолютно против да се знае, че е болен. Баща ми беше невероятно силен духом човек. Не се предаваше лесно. Не просто силен характер, ами чак инат. Точно този силен дух и вярата в доброто, в позитивното, в светлото, го задържа толкова дълго след началото на заболяването му. Баща ми не беше склонен да възприеме живота от позицията на жертва. Независимо, че знаеше, че всичко в неговия организъм вече е объркано и се движи в грешната посока. Въпреки това, той беше най-щастливият човек на земята. Винаги бодър, с висок мажорен тембър на гласа, смееше се до последно. Винаги пред хората той твърдеше, че е добре, че всичко е наред и че е много щастлив. Точно тази позитивна енергия го крепеше. Той излъчваше тази енергия и споделяше с околните тази положителна енергия. Баща ми беше като лъч светлина, пронизващ се из между облаците и винаги успяващ да свети и да озари земята. И картините му бяха такива - пълни със светлина и позитивизъм.
Основната мисъл в живота му беше да споделя щастието и радостта си с хората около него. Вместо да сме тъжни, да се оплакваме и непрекъснато да хленчим, той бе пример за уникалния позитивизъм. Той бе на мнение, че ако нещо лошо или трагично се случва, ако човек има проблем, какъв е смисълът непрекъснато да го обсъждаме и да се задълбочаваме в него. Така сами потъваме в черното и хлъзгаво блато, наречено негативизъм, от което няма излизане. Така че той винаги беше обърнат в обратната посока, тази на щастието и радостта, на усмивката, вицовете, шегите и доброто настроение. Това го спасяваше през последните години и не просто го задържа жив, но го задържа творящ с четка в ръка, независимо от болестта.
Той се радваше на пеперудите във въздуха, например. Една хвърчаща пеперуда можеше да го направи безумно щастлив и да го вдъхнови. Чуруликането на птичките го възвисяваше до върховете на дърветата. Обожаваше вълните на морето. Той не просто съзерцаваше морето, той разговаряше с него по негов си начин. Имах усещането, че и той лети като тях, от щастието, което черпеше от природата около него. Той намираше щастие и радост в малките неща, които правеха живота му голям. Усещането за живот при него беше в една свърхчувствителна, висока и мажорна нота.

Въпрос: Каква ще е съдбата на неговите галерии в страната?
Отговор: Като син на българския художник Никола Манев категорично ще заявя, че ще направя всичко възможно, докато аз съм жив, всичките галерии да продължат да носят завинаги името "Никола Манев". И основната галерия в Чирпан, и тези във Варна, и в Полски Тръмбеш, и в Пазарджик, и в Троян и в Ловеч. Галериите трябва да останат за българите, и не само - за културната история на България, която трябва да бъде показана и на света. Бих искал да му направя галерия и в София. Защо пък не. Бих искал творчеството на Никола Манев да присъства и в столицата на България. Този голям български художник заслужава едно място и в столицата.

Въпрос: Как ще продължите делото на баща си?
Отговор: Ще се погрижа за цялото културно наследство, което той остави след себе си и, разбира се, ще продължа делото му. Като негов син винаги ще бъда там където са картините му.

Въпрос: Имахте интересен нетипичен начин на общуване с баща си?
Отговор: Да, така е. Чувствах го като брат. Дори приживе не го наричах "баща ми", той ми беше преди всичко най-добрият приятел. Говорихме си свободно, без тайни и задръжки. Дори се обръщах към него с шеговитата фраза "чирпанско копеле". И той ми викаше така: "Какво бе, копеле! Кво праиш бе, копеле?!" Само много близки хора с младежки, хулигански дух могат да си говорят по този начин. Винаги е бил свободен и разкрепостен в начина си на мислене. Рядко се среща такава връзка между родители и деца. Обикновено има конфликт на поколенията, а нашите две поколения се бяха слели в едно, благодарение на младият му и свободолюбив дух. Той притежаваше невероятно свободен дух, който се пренасяше не само върху картините му, но и върху общуването му с хората. И най-близките му приятели ще се съгласят с моите думи, защото и с тях си позволяваше такива словесни волности. Това означаваше, че много ги обича и ги е допуснал прекалено близко до себе си, до неговото лично пространство.

Въпрос: Освен баща, какъв бе за Вас Никола Манев?
Отговор: Голям художник. Велик творец. Космополитна. Голяма личност. Голям приятел, с много приятели, които станаха и мои приятели. Човек с широко разтворени обятия, готов да прегърне всеки. Манев бе отворен към света с добротата си и детската си наивност. Радваше се като дете на малките неща в живота и ги споделяше безвъзмездно с околните. Споделяше ги, по негов си начин. Никола за мен винаги ще остане най-голямото ми вдъхновение!

Въпрос: Какво ще стане с ателието му в Париж?
Отговор: Ателието му беше дадено от държавата и сега трябва да го опразним от личните му вещи и да го върнем. Затова летя за Париж, където ме очаква моята сестра Сара, за да се погрижим за всичко. Трябва да приберем тук и да запазим всичките му спомени от Франция, от Париж. Всичко ще приберем на едно достойно място в България. В Париж ще останат картините му при колекционерите. Той имаше много колекционери в Париж и из цяла Франция, така че тези картини са тяхно достояние и ще се съхраняват при тях, както си му е редът.
Делото му ще е живо вечно! Светлата му душа ще остане завинаги в картините му. Където и да е, не само в Париж, душата, позитивизма и светлата енергия е трайно запечатана в картините на Никола Манев, който има творби в над 40 страни по света. Това е вечното - творчеството, което един творец остава след себе си. То живее вечно, останалото е преходно. Никола Манев не е сред живите само телом, но не и духом. Духът му ще остане завинаги в галериите, на стените в домовете, между хората. Той ще живее чрез картините си. Искаше да остави много картини и наистина остави страшно много картини.

Въпрос: Излитате за Париж?
Отговор: Да, трябва да подредим със сестра ми Сара Манева документацията и всички неща свързани с него. Да пакетираме личните му вещи в ателието и апартамента му. И да приготвим транспортирането. Това са неизбежните неща , които остават на отговорността на близките. Не е приятно, но трябва, няма как. След това искаме да намерим последното достойно място за покой на баща ни. Със сестра ми ще настояваме Никола Манев да бъде погребан в неговата галерия. Това е логично, тъй като той винаги говореше за чирпанската земя. Земята на Чирпан наистина го привличаше с нещо. Имаше някаква необяснима магия в думите му, когато говореше за чирпанската земя, за баирите там, които рисуваше. Това го преследваше до последно. Където и да се намираше, той винаги говореше за Чирпан и за детството си там.

Въпрос: Какво ще направите с картините, които ви очакват в Париж?
Отговор: Картините, които остават в моите ръце като наследник, ще ги докарам тук и ще продължавам това, което би искал той - да ги показвам на хората. Ще правя изложби, галерии. Няма да ги пазим на закрито без достъп, напротив, ще ги излагаме на колкото се може повече места. Той винаги е казвал, че смисълът на една картина не е да виси в дома на художника, а да имат хората достъп до нея, да я виждат и усещат.
Със сестра ми ще продължим достойното дело на баща ни. Това за нас е въпрос на чест. Никола Манев е голям български художник, който е неоспорима част от българската история и ние сме длъжни да я пазим и браним, да я продължим. Продължавам с изложбите, както той би желал. Искам колкото се може повече хора да видят картините му, които носят радост и позитивна енергия. Картините му са пълни с цветове, светове и светлина. И тази светлина трябва да продължава да озарява света.
/АМ/