С тържествена литургия ще осветят новата камбанария на църквата "Св. Георги" в село Драгойново

С тържествена литургия ще осветят новата камбанария на църквата "Св. Георги" в село Драгойново

BOBSTH 06:40:02 14-07-2018
NP1408BO.006 06:40
Драгойново - църква - освещаване

С тържествена литургия ще осветят
новата камбанария на църквата
"Св. Георги" в село Драгойново


Драгойново, 14 юли /Дима Шопова, БТА/
С тържествена и благодарствена литургия днес в първомайското село Драгойново ще осветят новата камбанария на църквата "Св. Георги". За здраве и благополучие на жителите и гостите на селото и най-вече на дарителите за ремонта ще бъде раздаден и осветен курбан. Това каза за БТА свещеникът на храма отец Станимир.

Инициативен комитет осъществява
ремонта на камбанарията на храма

По думите на свещеника ремонтът на камбанарията става неизбежен, след като гредите под купола са изгнили съвсем, а щъркеловото гнездо отгоре е пропаднало вътре. Създава се Инициативен комитет, в който активно се включват заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант /о.р./ Атанас Запрянов и полк. Никола Калинов, и двамата от Драгойново. Сред едни от най-щедрите спонсори на начинанието са Антон Щерев и Ангелина Димова, а в ИК, със средства на принципа "кой колкото може" се включват почти всички 180 жители на селото и много граждани, чиито корени са от Драгойново.
По думите на отец Станимир камбанариите на църквите, строени в средата на 19-ти век, са пристройка към основната сграда, тъй като по време на Османската империя не е било разрешено църквите да имат камбанарии. На всички православни храмове от региона, който остава под османска зависимост до Съединението на България, те се издигат едва след 1900-та година. Като пристройка тя не е хваната стабилно за основната сграда и с времето се отделя, коментира свещеникът.
През март тази година на камбанарията е поставен нов купол и около двуметрово разпятие. Куполът е покрит с неръждаема ламарина със специално покритие, което няма да позволи да окислее, добави отец Станимир. Дворът е облагороден изцяло, дарител е построил голяма чешма, изградени са навеси за курбани или провеждането на религиозни обреди.

Църквата е разрешена с
ферман и строена с дарения

Църквата "Св. Георги" в село Драгойново е строена в периода, когато Османската империя започва да се реформира по отношение на правата на християните в Европа и се издават много разрешителни за строеж на християнски храмове, припомни свещеникът. Точно по това време са издадени фермани за молитвени домове на християните в целия регион. Инициативата за построяването на църква в селото е на Паун Везирев, един от малкото будни българи по това време, който дарява за каузата хармана си. Събират средствата, като основен и най-голяма дарител е Ангел войвода, като пак той дарява и камбаната на храма.
Характерното за драгойновската църква е, че е строена и изписвана така както са решавали дарителите, без да се съобразяват със съответните власти или църковни канони. На една от иконите - обезглавяването на Свети Георги, палачът е изобразен с дрехи на османски войник, което я прави уникална за страната. Храмът е изографисан от зографи от Одринската школа с ръководител, майстор-зографа Одриналията. Всички икони са били надписани на гръцки език, официален по онова време за българската църква, защото владиката е отказвал в противен случай да ги освети. Веднага след церемонията обаче хората са заличили гръцките надписи и са изписали имената на светците на български език, каза още отецът.

Църквата оцелява и след
Чирпанското земетресение

Ферманът за изграждането на църквата е издаден през 1850 година, сградата е вдигната за три години и през 1854 година отваря врати за богомолци. Градежът е направен много бързо, защото средствата за това са били събрани предварително.
През 1928 година църквата е разцепена от Чирпанското земетресение, но за разлика от останалите в района, се запазва. След ремонт е изографисана от Ростовцев и неговите ученици. В марангосването е участвал прочутият по онова време по нашите земи Динко Зографа от съседното село Брягово. Той е работил със Захари Зограф, като той е марангосвал /правил е иконостасите/, а Захари е рисувал иконите и изписвал стените. От него Динко е успял да "открадне" много техники по занаята, приготвянето на боите, съчетаването на цветовете и други. /ДШ/







/НП/