Последната си книга от цикъла "Химни за мистерията на неизразимото" представи Иван Симеонов в навечерието на Рождество и на 90-годишнината си

Последната си книга от цикъла "Химни за мистерията на неизразимото" представи Иван Симеонов в навечерието на Рождество и на 90-годишнината си

BOBSTH 09:29:31 19-12-2015
IS0927BO.001
химни - Иван Симеонов

Последната си книга от цикъла "Химни за
мистерията на неизразимото" представи Иван Симеонов в навечерието на Рождество и на 90-годишнината си


София, 19 декември /БТА/
Последната си книга от цикъла "Химни за мистерията на неизразимото" представи Иван Симеонов. Тя и честването на 90-годишнината му събра преди Рождество в Националния литературен музей единомишленици, литератори и приятели.
Новите есета са завършек на поетичен свят, създаван дълги години в самота, казва поетът-мистик. Според литературните историци и критици книгите на Иван Симеонов са не само литература, но и духовен размисъл, единство на религия, философия и поезия, който свързва духа и материята в сложен диалог. Откритието й предстои.
Наричат го аристократ на духа, новоапостол на вярата, надеждата и любовта, а духовната му поезия определят като безусловно светла.
Той самият посочва, че вярва силно в духовната и морална истина на християнството, защото тя ни прави истински свободни. Безпокои го най-много вкопчването в материалното и преходното в днешния свят. Пише за пораженията на постмодерното време и за спасителната мисия на изкуството и религията.
Вярва, че сме създадени от светлина, трябва само да се намерим в Божественото. Големият въпрос на съществуването е каква душа връщаме на Създателя.
Постоянна тема в поезията му е личната Голгота на свободните за избор между доброто и злото хора.
Смисъла на съществуването ни Иван Симеонов вижда в това да се сътворим от земни създания в Божествени индивиди, "да осъзнаем, че можем да бъдем живо Слово на Създателя". През изпитанията на трудните земни пътища душите вървят към вечния живот.
Химнът за Христос е сред любимите му - за победата на Любовта.
Приема общуването с природата не само за важно, но и за съдбовно. Не само защото ни храни, защото се раждаме и умираме в нея (на път към безсмъртието). Също и защото тя известява Божественото, защото всичко в нея е загадъчен символ на Вечността.
Признава, че пише със смирение.
Един от последните му химни е "Молитвена изповед".
Иван В. Симеонов е автор на драматичните поеми "Орфей, Евридика и любовта" и "Втора легенда за великия инквизитор", драмата "Любовта на Саломе", новелата "Завръщането на блудния син", есетата "Мистерия на битието", поетичните книги "В търсене на Бога", "В светлината на последното слънце", "Видения в светлината",, "Моят Христос", "Сезони на един живот", "Химни за мистерията на неизразимото". /ИС/















/ИС/