Проблемът с името на Скопие носи избори в Гърция през май

/в. "Катимерини", Атина, 12 септември/

     Очакваният живот на правителството и пряката му връзка с Преспанското споразумение се потвърждават по същество от последните развития във и извън Гърция. Изказванията на министъра на отбраната (и лидер на Независими гърци - б.ред.) вчера (във вторник - б.ред.) за край на сътрудничеството на Независими гърци със СИРИЗА в момента, в който Преспанското споразумение бъде внесено за ратификация в парламента, в комбинация с изказванията на премиера миналата неделя в Солун, където Алексис Ципрас фактически отложи решенията за сътрудничеството си с партията на Панос Каменос за февруари 2019 г., определят рамката на политическите процеси. Ако в крайна сметка споразумението бъде внесено в гръцкия парламент през февруари или март 2019 г., оттеглянето на Независими гърци от управляващото мнозинство ще принуди СИРИЗА да продължи като еднопартийно правителство на малцинството и да поведе страната към четворни избори през май следващата година. Ципрас говори за октомври 2019 г., но е ясно, че удължаването на живота на кабинета  с шест месеца след гласуването на Преспанското споразумение във формат на правителство на малцинството най-вероятно е невъзможно .
     Същевременно постепенното ограничаване на триумфалните изказвания, които прави министър председателят на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) Зоран Заев, подсказва съществуването на диалог между него и Ципрас с цел балансиране на вътрешнополитическата ситуация в Гърция. Многократните декларации на Заев за гарантирането на "македонския" език и на "македонската" идентичност помагат на славомакедонското правителство да лансира отговора "да" на референдума, но имат същевременно нежелано политическо въздействие в Гърция. Ципрас обаче изглежда убеден, че Преспанското споразумение укрепва образа му на надежден за Запада лидер, който дава резултати въпреки неблагоприятната среда. Този възглед беше обширно застъпен и в изказването му вчера (онзи ден - б.ред.) в Страсбург, където се спря на политиката, която следва правителството му на Балканите, но и в по-широкия регион.
     "След 26 години на пагубно господство на национализма, успяхме с премиера Заев да обърнем страницата и да достигнем до едно взаимноприемливо споразумение", каза Ципрас. Той даже описа Преспанското споразумение като един текст, който "може да стане модел за разрешаване на споровете в нашия регион". Особено топли думи за сключването на Преспанското споразумение от правителството каза заместник председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. В изказването си на дебата в Европарламента той заяви: "Отдавам заслуженото на смелостта на Ципрас и на сътрудниците му за преодоляване на безизходицата с БЮРМ".
     Решението на Ципрас да стигне докрай в ратификацията на Преспанското споразумение в рамките на утвърдения график и въпреки предизвестеното по същество разпадане на правителствената коалиция е видно от една страна от изявленията на негови близки сътрудници като председателя на парламента Никос Вуцис, а от друга страна - от серия решения, които подсказват, че съществува такова планиране. Най-скорошният пример е реорганизацията на кабинета и назначаването на Маркос Боларис за заместник министър на външните работи, а веднага след това - и на председателското място в Смесената научна комисия между Атина и Скопие за отстраняване на иредентизма от учебниците. Боларис беше един от критиците на Преспанското споразумение и в правителството се оценява виждането му за атмосферата в Северна Гърция. Вчера (онзи ден - б. ред.) той заяви по радио "24/7", че "те би трябвало да се наричат славомакедонци, а езикът им - славомакедонски. Имаше преговори, постигнахме компромис, който решава основни за нас въпроси".
/БТА/