Експанзията на Вашингтон заплашва не само Дамаск, но и Москва

/Владимир Мухин, в."Независимая газета",
14 юни 2018 г./  


    Военната мощ на Русия нараства, но страната среща трудности при реализирането на геополитическите си интереси в Близкия изток. Не само с оглед заработилия в Турция Трансанадолски газопровод (ТАНАП), заобикалящ територията на Руската федерация, но и защото скъпоструващата военна мисия на Москва в Сирия не гарантира осъществяването на всички свързани с тази страна планове на големите петролно-газови компании в Русия.
    Според съобщения от Сирийската арабска република (САР) Москва отказва да подкрепи Дамаск в стремежа му да освободи с военна сила петролно-газовите полета в Източна Сирия. Съдбата им и евентуалното участие на руски компании в тяхната разработка остават неясни, защото с американски усилия регионът, неконтролиран от режима на Башар Асад, се милитаризира.
    Въпреки съпротивата на Дамаск Москва помогна на Турция на практика да осъществи изцяло военните си планове в Сирия (срещу което през третото тримесечие на 2018 г. ще продължи да строи втората тръба от газопровода "Турски поток"). Москва вижда в Анкара своя съюзничка за уреждане на ситуацията в Сирия - де факто обаче страната остава разделена на окупационни зони, където се водят бойни действия срещу различни военни групировки, включително протурски.
    При това положение Русия няма особени възможности да влияе на ситуацията в Сирия със силови методи. Съответно тя акцентира върху създаването на мирни условия за уреждане на конфликта.
    Руският президент Владимир Путин заяви в неделя пред разширено заседание по време на лидерската среща на ШОС, че "съвместните действия на Русия, Сирия, Турция и Иран дадоха възможност до голяма степен да се потисне терористичната дейност на територията на САР". По думите му това е отворило път към политическо уреждане. "Нека отбележа, че правителството на Сирия контролира днес територия, на която живеят близо 90 процента от населението на страната", каза Путин.
    Както сочат реалните данни, Дамаск контролира малко над половината от територията на страната. А най-богатите провинции в Източна и Югоизточна Сирия са окупирани от САЩ и други държави. Правителството на Асад наистина държи контрола върху гъстонаселени някога зони. Днес обаче там живеят сравнително малко хора. Регионалният координатор на ООН за сирийската криза Панос Мумцис съобщи тези дни, че от началото на годината близо 920 хил. души са напуснали домовете си в Сирия, а вътрешно разселените лица вече са общо 6,2 милиона души.  Още 5,6 милиона сирийци са намерили подслон извън пределите на страната си. "Хуманитарният достъп до нуждаещите се от помощ в Сирия е силно затруднен - констатира Мумцис. - Над 2,05 милиона души се намират сега в труднодостъпни райони, а 11 100 - в обсадени."
    Руското ръководство естествено е запознато с тази статистика. И възможността да продължи с активните бойни действия в Сирия едва ли е актуална за него. За разлика от позицията на САЩ. В понеделник министерството на отбраната на Русия заяви, че бойци от Свободната сирийска армия с участието на американски специални части подготвят в сирийската провинция Дейр аз Зур провокация с използване на хлор, за да предоставят на Запада повод за нов удар по Сирия. А тези дни в Източното Средиземноморие влезе самолетоносачът на САЩ "Хари С. Труман", чиито самолети нанасяха въздушни удари в Сирия през април.
    Засилва се и военната групировка на коалицията начело със САЩ в района на петролно-газовите полета в Източна Сирия. След Франция Италия също изпрати там войскови контингент. Турската държавна Анадолска агенция информира, че италианските въоръжени сили са изпратили войници в провинция Хасака от Северозападен Ирак.  Впоследствие те ще се прехвърлят на юг и "ще бъдат разположени в малка американска база недалеч от петролните находища Ал Умар в източната част на Дейр аз Зур".
    Пак там САЩ са изпратили 250 бронирани коли, за да подсилят отрядите на Сирийските демократични сили под кюрдско командване. "В региона има три военни бази на САЩ и американците укрепват присъствието си там. През последните четири дни Съединените щати ни изпратиха 250 камиона с бронирани коли "Хамър", тежки оръжия и камионетки в рамките на операцията срещу "Ислямска държава", която все още водим в Източен Дейр аз Зур", съобщиха кюрдски източници.
    Междувременно от териториите под контрола на САЩ и съюзниците им се предприемат бойни действия не срещу ИД, а в западна посока - там, където териториите се държат от правителствени сили. Официален Дамаск съобщи, че "бойци на ИД се опитаха за трети път от 10 дни да атакуват от другия бряг на Ефрат град Букамал, но преодолявайки реката, бяха забелязани навреме от разузнаването на армията на САР и ликвидирани".
    Подобни атаки бяха предприети по-рано в южните райони от провинция Хомс. Както съобщи тези дни руският Център за помиряване на враждуващите страни в Сирия, "сирийските правителствени войски, подкрепяни от Въздушнокосмическите сили на Русия, предотвратиха опит бунтовници да си пробият път от района на селище Ат Танф, незаконно окупиран от САЩ". Центърът обърна внимание, че терористи редовно правят опити да се изтръгнат от околностите на Ат Танф, контролирани от силите на САЩ. "Сирийският бежански лагер Рукбан, разположен досами военната база на САЩ в Ат Танф, е недостъпен за сирийските власти, затова е станал убежище за бунтовници от цяла Сирия, включително терористи от ИД, и източник на попълнения за терористичните формирования от централната част на страната", отбеляза Центърът.
    "Военните действия на САЩ и други страни в Източна Сирия са мотивирани от два фактора - посочва военният експерт полковник Владимир Попов. - Първо, така се поддържат конфликтните ситуации и се пречи на правителствените войски да стигнат до левия бряг на Ефрат и да превземат петролно-газовите полета. Втората цел е да бъдат унищожени шиитските отряди край Букамал и Маядин, които бранят т. нар. шиитски пояс, продължаващ от Иран през Ирак на запад към Средиземноморието."
    По думите на Ойтун Орхан, турски експерт от Центъра за стратегически изследвания на Близкия изток, днес "река Ефрат е станала де факто разделителна линия между проамериканските сили и привържениците на Асад". И пожелае ли Дамаск да продължи военните действия тук, ще срещне противодействие от коалицията начело със САЩ. "Ако Русия подкрепи подобни действия - казва експертът, - ще си изпати и тя." /БТА/