Д-р Любомир Канов:Разрушителният потенциал на инфодемия многократно превъзхожда този на пандемията

Д-р Любомир Канов:Разрушителният потенциал на инфодемия многократно превъзхожда този на пандемията

AC 16:19:31 23-05-2020
DI1618AC.001
Д-р Любомир Канов - интервю

Д-р Любомир Канов: Разрушителният потенциал на инфодемия многократно превъзхожда този на пандемията


Д-р Любомир Канов, психиатър

Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?


Предишната пандемия, която обхвана Земното Кълбо, ме завари да практикувам групова психотерапия в една клиника в Манхатън. Ставаше дума за около 8-10 души от двата пола от всички раси и всякакви нива на доходи, обединени в бедата на една ужасна болест. Всички бяха болни от ХИВ или AIDS, както е известна там и всички до един бяха обречени на неизбежна смърт и го знаеха. Годината беше 1988 и мисълта за падането на Берлинската стена обикновено беше квалифицирана като форма на натраплива невроза у неизлечими антикомунисти или понякога като мека хронична налудност. За ХИВ и за комунизма нямаше нито лечение, нито открита ваксина, а моята психотерапия се инструктираше, доколкото ми беше възможно, от Логотерапията на д-р Виктор Франкъл за смисъла на живота в безнадеждни ситуации. От началото на пандемията от ХИВ в целия свят досега са загинали 32 милиона, почти изключително съвсем млади хора, а в момента живеят с вируса около 38 милиона, голяма част от които взимат всеки ден по една дузина таблетки и продължават да са живи. Признавам, че не знам колко души в България са загинали от тази болест и колцина са болни в момента. Знам обаче, че засега от Ковид-19 са починали около 100 предимно немлади и не много здрави пациенти, докато приблизително 50-тина се борят за живота си в интензивните реанимации на страната. За сравнение, в Щатите и то предимно в града Ню Йорк, където преди толкова години практикувах своеобразна психотерапия на обречени, статистически са загинали досега около 80,000 души. Наистина загинали за много кратко време и интубирани. Това направи въпросът за някаква форма на човешко сбогуване с живота и даже нормално погребение невъзможно и картината стана особено покъртителна.
В целия свят, доколкото са налични данни, от Ковид-19 досега са загинали около четвърт милион души. По какво се отличава тогавашната ХИВ пандемия от сегашната? И в двата случая бяхме нападнати от неизвестна преди и неизлечима инфекциозна болест. Хората панически тогава, както и сега, се ужасяваха от близостта до болни, които могат да ги заразят, често действаха ирационално и нелепо, както понякога действат и сега, защото такава е човешката природа. Страхът за живота ни и този на нашите близки е в състояние да помрачи общественият разум и да доведе до масова паника придружена от всеобщи хаотични действия, включително и на политическо ниво. Те могат да причинят индиректни бедствия, много по-сериозни от самата вирусна инфекция. Факторът, по който се умножава бедствието е пропорционален на масмедийното му отразяване с ефекта върху масовото въображение. Той днес е амплифициран от достъпността и ролята на социалните мрежи в интернет.
Човечеството има прекрасната възможност да бъде информирано и дезинформирано в невиждан досега мащаб. Това в същата степен важи и за България, разбира се. След неизбежното стихване на самата вирусна пандемия, защото такава е съдбата на всички подобни инфекциозни явления, светът ще бъде същият в медицински смисъл и дори като брой на човешката популация, защото преките жертви никога няма дори да се доближат до няколко процента от жертвите на предишната пандемия от ХИВ. Освен, че се случват в кратък отрязък от време, броят им в рамките на човечеството ще се окаже статистически не особено впечатляващ, макар че смъртта на всеки човек е трагедия сама по себе си. Страхът от Ковид-19 постепенно ще улегне, маските ще паднат, включително и политическите, а катастрофалните икономически последици ще оздравеят за година-две. Но светът няма да бъде съвсем същият, защото ще присъства остро чувство за пандемична опасност и за болестотворна заплаха идваща отнякъде - Африка, Далечният Изток? Нека да го наречем "Ситуация Нащрек". Което не е лошо. Но най-много, за да се върне Светът към себе си отпреди Пандемията, ще помогне разбирането, че вирусът не е чак толкова смъртоносен или заразителен за всеки един отделен човек, че само рисковите групи трябва да се пазят стриктно, че има достатъчно надеждно лечение за заболелите и че подобно на грипа, хората ще могат да се ваксинират. Мисля, че в края на това лято, ако мнозинството хора успеят да отидат и да се върнат от ваканция здрави и почернели от слънцето и имат предишната си работа, груповият страх ще влезе в границите на поносимото и светът ще заработи почти както преди.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.


С моя лекарски опит и наблюдения дотук виждам сериозни промени в начина, по който досега функционираха световните и международни организации в областта на общественото здраве, като например провалилата се СЗО, която според мен подлежи на основна реорганизация, ако не и на разпускане. Вероятно много от националните здравни системи, след анализ ще променят повечето от своите погрешни постулати за действия и преценка кое е важно и кое не, особено при форсмажорни ситуации. Като например, как пазиш лекарите си на предния фронт и съумяваш ли да предотвратиш болниците си да се превърнат от лечебни заведения в източници на зараза; имаш ли надеждни начини да спреш разрастването на експлозивни огнища възникващи в общности с ниска санитарна култура и пр. В политически или дори геополитически план ми се струва напълно възможно да се сринат - и то не поради вирусни, а поради икономически последствия от пандемията, режими, като путинският в Русия, например. Но това е трудно да се прогнозира, защото ако се въведе либерално и повсеместно снабдяване с евтина водка като профилактична мярка и се намери външен враг, причинил вируса - да кажем фашистките украински бандеровци или "пиндосите" американци, тогава режимът може даже да укрепне. Голяма част от населението там все още празнува "Великата Отечествена" с хоругви на Сталин, пък и у нас се намират хора, закичени с "Георгиевски" лентички.
Геополитически обаче Китай - истинският източник на заразата, макар и на пръв поглед справил се с разпространението ? вътре в страната и функциониращ като икономически гигант сравнен с Русия, ще понесе гневът и икономическите последици от вредите, нанесени на целия индустриален свят. Резултатът в крайна сметка е възможно да бъде масово изнасяне на производства извън континентален Китай в съседните му страни евентуално в Източна Европа, което може да бъде добре дори за България.
Комуникационните последици върху глобалния обмен на информация тепърва ще има да се изясняват, особено когато се осъзнае разрушителния потенциал на т.нар. инфодемия, който многократно превъзхожда самата вирусна инфекция. Всъщност оказва се, че инфодемията притежава много от характеристиките на истински вирус: заразителност, токсичност, смъртоносност и неимоверна скорост на разпространение. Възможно е информационната вирусология и една нова дисциплина, да кажем, психоинформатика, да се занимае сериозно със заболяванията причинени и улеснени от века на масовите комуникации. Например, нано-ваксинопатиите и чипирането свързани с името и фондацията на Бил Гейтс, G5 инфекциите, малтусианстващите хипотези за намаляване на човечеството чрез Ковид-19 съгласно плановете на Рептилиите и пр. Впрочем, за мен като психиатър, би било отрадно светът да се занимае сериозно с фейковете и хибридите и да им наложи вечна карантина. Което е, разбира се, утопия, както е утопия и това, че този така вреден вирус и коронавирусите по принцип ще изчезнат от лицето на земята. Това няма да се случи.
В личен план аз се отнасям към събитието Ковид-19 с умерен стоицизъм и разбиране, че моята среща с него е неизбежна. Има изследвания, че засяга дебелите хора повече, което би трябвало да тревожи съвестта ми всеки път, когато го ударя през просото и седна на маса с добре опечено младо прасенце с коричка, което един мой любим приятел наричаше галено lechon. Но една кана отлично антивирусно Каберне е в състояние да разсее моите угризения незабавно. Така възнамерявам да посрещна неизбежното в моята рискова възраст и с критичната си телесна маса.

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в него морални поуки за човечеството?


Мисля, че при многобройните чумни епидемии, да почнем например с Юстиниановата, а и всички следващи, дори и онези обезлюдили Византия и Балканите преди нахлуването на Исляма с османските завоеватели и превръщането на величествената християнска църква Света София в Константинопол в джамия, винаги са били търсени морални поуки за човечеството. Цялото Средновековие изобилства от покаяния и самообвинения в морален смисъл, когато епидемии и бедствия са сполетявали Християнска Европа, а вероятно и другите човешки цивилизации в не по-малка степен. Чума, суша, градушка, пожар, напаст, земетресение, всичко е било приписвано на изначалното човешко грехопадение и на Божието наказание. Поне за чумата, това е продължило дотогава, докато бактериолозите не открили причинителят ? Yersinia Pestis. Епидемиолози и историци след това обяснили преноса ? в Европа от Кримското пристанище Феодосия чрез плъховете до Константинопол, Сицилия, Генуа и из целия континент. Смята се, че и чумата е тръгвала и тогава от известния заподозрян - Китай, поне на три вълни през вековете, може би първоначално от Киргизия и е обезлюдявала абсолютно безогледно огромни територии: Индия, Близкия Изток, Сирия, осейвайки с трупове всичко по пътя си. Не е известно да е правела разлика, базирана на вероизповеданията. За Европа е известно, че вероятно е унищожила половината от населението, което е било дълбоко вярващо, разкайвало се е за греховете си, правело е морални изводи за нечестивия си живот. Но в крайна сметка е погивало, както впрочем и от вариолата, холерата и т.н. Реакцията на тогавашното човечество е била в рамките на тяхната просветеност и те са правили онова, което им се е струвало, че ще ги защити, а именно покаянието и молитвите. Което е абсолютно правилно по принцип, но не и като противоепидемична мярка. Така ще бъде и сега. Моралният урок на сегашната пандемия, ако може да се разчита на такъв, за днешното човечество са, че всички сме свързани помежду си, защото подлежим и сме субекти на невидими и неуправляеми събития, които засягат всички и всеки един от нас поотделно и заедно. Те могат да връхлетят и могат да бъдат отбити само с общи и умни усилия и изискват моралното поведение да пазим ближния, което е едновременно и нашата собствена защита. Моралното изненадващо е идентично твърде често с взаимния интерес. Заплахата идва от незнанието и се преодолява с рационално поведение и действия базирани на научните факти за бедствието, които всеки ден нарастват експоненциално. Този вирус не е Апокалипсиса и края на нашата цивилизация. Напротив, кризата свързана с него ще доведе до неподозиран напредък в сфери, за които не сме и подозирали, и то не само в специфичната наука за вирусите. Ще има разцвет в онлайн форми на работа, бизнес, образование и дистанционна медицина. Много от професиите и офисите ще се окажат принудени да закрият или да се трансформират в много по-гъвкави форми на функциониране и работно време, което може да бъде благотворно за личния и семеен живот на многомилионни тълпи, досега принудени да прекарват безценни часове в трафик в малки кубовидни клетки, вместо да бъдат по-продуктивни и щастливи в домашните си офиси. За администрации и за учебни заведения тази криза може неочаквано да се окаже моментът "Еврика!".
А ако трябва да се обобщи с една метафора настоящата беда ми се струва, че тази е най-подходяща: "Ной сглоби ковчега си не след, а преди Потопа."

/ДИ/