Проф. Боян Дуранкев: Коронавирусът е бял, а не "черен лебед"

Проф. Боян Дуранкев: Коронавирусът е бял, а не "черен лебед"

AC 15:24:31 21-05-2020
DI1523AC.002
Проф. Боян Дуранкев - интервю

Проф. Боян Дуранкев: Коронавирусът е бял, а не "черен лебед"


Проф. Боян Дуранкев, икономист, специалист по маркетинг


Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Прогнозите от типа "На другия ден (след COVID-19)" вече са толкова много, че и специалистите трудно ги обхващаме. Но всичките те стигат до един и същи извод - ще има приемственост, но и обновление.
Приемственост във факта че светът наистина е глобализиран - вирусът не се съобрази с националните граници, така че от европейци станахме наистина "граждани на света", но и обновление - в смисъл че всички трябва да мислим за дружно решаване на глобалните въпроси на настоящето и бъдещето; приемственост в Европейския съюз - като продължаване на свободно движение на хора, стоки и капитали, но и обновление - чрез търсене на общи, а не само на национални решения; приемственост в България - като хора с дълбоки културни и исторически корени, но и обновление - да гледаме по различен начин на ЕС (до сега - "колко ще ни дадете") и на света (до сега - само като на "дестинации" за туризъм и данъчни убежища).
Един малък невидим вирус ни превърна света във "видим" по много начини. И ако в началото го тълкувахме като "черен лебед" (по терминологията на Талеб - неочаквана заплаха), днес все повече проумяваме че това е бил чисто "бял лебед" (по дефиницията на нобеловия лауреат Нуриел Рубини - нещо, което ние, хората сме го предизвикали).
Трудно ще спрем (засега!) голям астероид, който ще падне върху Земята и ще нанесе тежки поражения - това ще е "черен лебед", но и вече не е невъзможно да предотвратим в рамките на глобалното човечество следващите "бели лебеди" - антропогенните, които ние самите пораждаме с неразумните си действия, и глобалното затопляне, и всеобщото опустиняване и обоклучаване на общия ни дом - красивия син космически кораб Земя, и изострянето на военните и търговските противоречия между страните и групировките, и огромното нарастващо неравенство и вътре в страните, и между тях, и още десетки "нашенски", човешки глобални проблеми, които ни чакат именно "на утрешния ден".
Summa Summarum. Ако светът продължи по старите пътища на икономиката, вторачва се само в секторите, които са най-печеливши, и на гражданите, разчитащи на диктатурата на мнозинството (наречена "демокрация"), зад ъгъла на утрешния ден ни очаква световно безредие и бедствено бъдеще за нашите деца и внуци. Искаме ли такова бъдеще?! Вероятно не; но за да не се случи, трябва да измислим новия и по-добър свят. Това е задачата, която трябва да решаваме още сега, при условията на пандемията. Утре ще бъде късно.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

"Обективната необходимост", както се изразяват философите, се корени в идеала за "утрешния ден". Този идеал изисква и нов светоглед, базиран върху системния подход и предлагащ дългосрочни (15-20 години напред) целеви програми за развитие и на природната система, и на демографската система, и на икономическата система, и на системата на науката. Без единен поглед върху суперсистемата няма и не може да има точни успешни решения за бъдещето. Без глобално единство няма и не може да има бъдеще.
Ще трябва да преодолеем антропоцентризма, който съсипва природата, свеждайки я до "ресурс" и сметки за рентабилност и печалби. Всъщност, ако той продължи, от света ще останат само печалбите, но не природата и хората.
Ще трябва да преодолеем и демографския взрив, колкото и неетично да звучи. Мартин Лутер твърдеше, че може да се размножаваме безкрайно, понеже Бог винаги ще се погрижи за всички ни. Но когато аз се родих, на света е имало 2,5 млрд. души, сега са над 7,7 млрд. - три пъти повече, отиваме към и над 10 млрд. - това добре ли е? И ще стигне ли светът за безкрайно количество хора, всеки от които желае и собствен широк дом, и маркова кола за всеки член от семейството, и ... над 10 млрд. души, мечтаещи да качат Айфеловата кула, например.
Ще трябва да организираме икономическата система по нов начин, който е коренно различен от неолибералния, господстващ в момента със стремежа си към нейно величество "печалбата". Икономика за всички, изграждаща справедливост и равенство на достъпа, задоволяваща нуждите не на милиони (най-богатите 1%), а на всички милиарди граждани на глобалното общество.
Накрая, политическата система вероятно не трябва да бъде от типа "Да направим нашата страна най-велика!", а "Да изградим устойчив свят за всички хора".
Що се отнася до всеки човек, включително и до мен, то въпросът, който трябва да си зададем, е: дали, ако наистина съм Homo Sapiens, този начин на живот е най-мъдрият?
Очевидно задачите пред нас са толкова много и достатъчно сложни, но изискващи реакция още "от утре", а не след години. И както свикнахме в икономиката да разделяме секторите на "съществени" и "несъществени", дано така да съумеем да търсим общи решения именно на "съществените" задачи. Може да се справим!

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

Малкият вирус има много интелигентна стратегия - той търси по-голям "пазарен дял" на проникването си сред хората, а не печалба - колко хора да убие. До някъде той е доста "морален".
Икономическата система, основана върху неолиберализма, се базира върху обратната логика - важна е крайната печалба на свръхбогатите, а не разширяването на "пазарния дял" на щастливите хора. В това отношение също има особен морал - човек е "повече" човек, ако умее да печели; колкото повече е над другите по богатство, е толкова по-умен. И въпреки, че демокрацията изразява интересите на мнозинството, очевидно е, че интересите на свръхбогатите (малцинството!) са определящи и в икономиката, и в политиката.
Дали моралът ще възтържествува в едни по-добри принципи за "мнозинството" или наистина сме достигнали "края на историята" по Фукуяма? Не знаем. Но вярваме, че както във времената на Спартак всичко е изглеждало като "краят на историята" за робовладелците и робите, така и сега предстои писането на най-новата история - тази на различното бъдеще.

/ДИ/