Алек Попов: Глобалната логорея е част от проблема

Алек Попов: Глобалната логорея е част от проблема

AC 15:24:01 19-05-2020
DI1523AC.002
Алек Попов - интервю

Алек Попов: Глобалната логорея е част от проблема


Алек Попов, писател


Казано на едро, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Сега като че ли всички започнаха да говорят на едро. Животът по същество е една безкрайна книга на промените. Стабилността е илюзия. Колелото на Боеций не спира да се върти. Никой не обича особено промените, но те са доказателство, че сме живи. Светът от предишния ден няма как да се случи в днешния. Дори когато ни се струва, че миналото се повтаря, то винаги е нещо ново, различно от това, което е било. Миналото за разлика от настоящето не се променя. Лежи си някъде там, между тежките страници на историята като хербаризирано листо. Посегнем ли да го извадим, ще се разпадне на отделни фрагменти, пречупени през емоционалната ни памет. Това, което се променя сме ние и нашите представи. Начинът, по който си спомняме.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

Каквото и да ви кажа, вече сигурно сте го чували. Глобалната логорея е част от проблема. Бъдещето е бял екран, върху който прожектираме фантазиите и желанията си. Но в крайна сметка животът изненадва всички. Интуицията засега не ми подсказва нищо по-конкретно. Предполагам, че HBO и Netflix ще имат все повече абонати.

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството? Каква поука?

Shits happen, както се казва. Това винаги сме го знаели и все пак някак сме оцелявали - поне досега. Което не е никак за подценяваме.

/ДИ/