Стоян Радев: Промените вече се състояха

Стоян Радев: Промените вече се състояха

AC 14:04:31 17-05-2020
DI1404AC.002
Стоян Радев - интервю

Стоян Радев: Промените вече се състояха


Стоян Радев, режисьор


Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Концепцията за "другия свят" зависи от това как хората желаят да гледат на случващото се. Така или иначе светът сам по себе си е нещо недостъпно за нашето разбиране и при всички положения ще продължим да пребиваваме в това, което е светът за нас.
Доколкото сетивата не ни лъжат, можем да твърдим, че земното кълбо не е ударено от гигантски метеорит и в този смисъл не е настъпила обективна промяна в околната среда, която действително да диктува известна другост. Не са се появили и възможности отвъд известните досега измерения, например - достъпна за всеки способност да се пътува напред-назад във времето и да се променят минали и бъдещи събития. Аз поне нямам информация такива неща да са се случили.
Вирусът (повече или по-малко опасен) е част от отдавна познатата за човечеството среда. Непозната, невиждана досега, е политическата реакция спрямо него. Като под "политическа" разбирам не просто тази на държавните лидери, а по-скоро на мнозинството от гражданите, които влияят върху представителите си във властта.
За пръв път, благодарение на масовия достъп до информация и интерактивността в обмяната на мнения, решения с глобални мащаби се взимат сравнително бързо от едно световно "народно събрание", в което депутатите са обикновени хора с умен телефон в джоба, намиращи бързо поле за консенсус на територията на страха.
Можеше отношението към вируса да остане в рамките на "трябва повече да внимаваме и концентрирано да насочим експертната енергия в предприемането на конкретни медицински мерки". Вместо това масовото въображение заработи в посока "апокалипсис сега" и последва планетарен жест, който няма как да бъде оправдан с фактическа наложителност. Достоверен обем от статистически данни нямаше, имаше паника, съчетана с непременно желание да не се допусне катастрофа. Защото в съвременното цивилизованото общество катастрофите са неприемливи - претенцията всяка нужда да бъде удовлетворена, всяка болка - утешена, всяка несправедливост - осъдена, изгражда самочувствие, което не допуска неприятни изненади. Грижливото отношение към всеки проблем, превърнало се в белег за развита култура, променя старата морална оценка на страха. Страхът придобива уважителен статус и да бъде разглеждан като слабост е проява на нечовешка ретроградност. Затова и малцината, които не го уважиха достатъчно, са възприемани като животни, безмозъчно вписани в ирационалния, жесток природен ред, където - каквото такова. Така че, оказва се, не Ковид-19 обръща погледите към един друг свят, а един вече друг свят обръща погледите към Ковид-19 не като към вирус, а като към нещо друго.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

Както казах, промените вече са се случили. Обявяването на пандемията и отношението към нея е тяхно следствие, а не причина за бъдеща промяна.

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

Предпочитам да запазя старомодното преживяване на вируса като вирус. Да не търся преносния смисъл и да причисля себе си към животните, с утешението от Шекспировия цитат (по памет): В най-злия звяр се крие лъх от милост, във мен я няма - значи звяр не съм.

/ДИ/