Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие

Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие

AC 09:52:31 16-05-2020
DI0952AC.001
Георги Константинов - интервю

Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие


Георги Константинов, поет, главен редактор на списание "Пламък"


Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или ще се възстанови предишния си облик?

Тези дни до нас достигна заявлението на Световната здравна организация, в което се твърди, че Ковид-19 няма да изчезне и че се налага да съобразим живота си с него. И това - в разтегливите рамки на необозримо бъдеще... Така че съчетанието "след Ковид-19" очевидно трябва да приемаме условно, поне засега. И все пак аз вярвам в гениалността на човешката научна мисъл, която рано или късно ще намери изход от планетарната беда. Още повече, че всеобщата заплаха от невидимия враг е достатъчен стимул за едно върхово усилие на медицинската наука.
И второто ключово съчетание: "Ще бъде ли друг светът?". Очевидно сегашният свят като цяло, а и в национален мащаб, не ни задоволява - той се оказа, меко казано, несъвършен от морална, здравеопазваща и икономическа гледна точка. Някои казват, че кървавите локални войни,
големите кражби на блага "по света и у нас", безконтролните експерименти с природата, индустриална битка за свръхпечалби, моралната и физическа липса на хигиена - нямали нищо общо с Ковид-19. Не съм убеден в това. Образно казано: коронавирусът е жестока, но заслужена заплаха от наказание за досегашния планетарен, национален и дори фамилен живот. Жалко, че са заплашени да изтърпят
това наказание и невинни люде. А в по-широк обществен план: едва ли допълнителните ограничения и стремежът за по-голям контрол върху живота на хората ще направи светът по-малко опасен и по-смислен за живеене. Хората трудно се променят поотделно. Но повече от всичко са ни нужни обществени промени, постигнати със съгласието на всички, или поне на повечето от нас: всеобщо (и неполитизирано) изискване за справедливост, регламентирана грижа за пълноценното съществуване на всеки човек, пълна свобода на медийната критика, извисяване ролята на литература и изкуството, най-делнична човечност.

Можете ли да предвидите конкретни промени в глобален и национален план? Пък и личен.

Вече споменах, как бих искал да видя света - не утре, а още днес следобед. Но самият аз усещам, че в моята представа има повече красива пожелателност, отколкото осъществима реалност. Но ще перифразирам известния афоризъм за съществуването на Бога: "Дори да не съществува истински хуманизъм, длъжни сме да живеем така, че все едно той навсякъде съществува!". Убеден съм, че в тази пандемия, която ни раздалечава физически един от друг, ще станем по-съпричастни към близки, пък и към по-далечни хора. Ще осъзнаем простата истина, че парите не са всичко, че както е казано в мой стих: "ковчегът няма джоб"; че да си глава на семейство, на град, или на държава не е сладка привилегия, а благородна и съдбовна отговорност! Ще видите, че такова разбиране ще завладее много хора и то в близко време. Очаквам от себе си повече независимо мислене и кураж, за да подкрепя поетически това си разбиране.

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли де търсят морални поуки за човечеството?

Вече имах възможността да кажа: Ковид-19 е условна, предупредителна присъда за общата ни немара към света и към самите себе си. Следващите месеци, даже идващите дни са решаващи - дали ще позволим тази условност да придобие реални черти. Но нека виждаме и светлинките тук-там ...
Лично аз съм написал такива стихове - още в началото на пандемията:
.... Излизам навън, сложил своята маска карантинна.
Знам - друг някой с маска
отдалече за поздрав ще се обади ....
Все някой ден и тази беда ще отмине -
тъй както са свършвали всички
човешки маскаради!



/ДИ/