Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен

Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен

AC 16:55:31 15-05-2020
DI1654AC.001
Мила Искренова - интервю

Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен


Мила Искренова, хореограф, преподавател


Ще бъде ли друг светът след Covid-19, или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Твърде рано е да прогнозираме каквото и да било, защото има прекалено много неясноти около вируса и пандемията. Някои казват, че вирусът никога няма да изчезне и че ще трябва да живеем с него. Други, в това число и аз, се надяват, че той ще изчезне от само себе си. Трети прогнозират създаването на ваксина.... Във всички случаи ще има много промени, докато той присъства в живота ни и тези промени вече са налице. Всяка ситуация има и хубава страна и лично аз се опитвам да гледам на сегашната по този позитивен начин, защото обратното отношение е деструктивно и безсмислено. А какъв ще бъде светът след пандемията можем да разберем само когато тя отмине, надявам се да е по-скоро. Чета всякакви прогнози, някои са крайно смущаващи. Аз съм от тези, които вярват, че добрият край е неизбежен и единственият възможен.

Можете ли да предвидите какви конкретни промени (политически, социални, икономически, културни) ще настъпят в глобален/ национален/ професионален/ личен план?

В сферата на културата се усеща една всеобща мобилизация - артистите сами измислят и прилагат начини да заявят присъствието си чрез нови виртуални форми и да запазят контакта си с публиката. Разбира се, всички тези варианти на общуване са компромисни, но те ни показват лица и опитности, за които не сме подозирали до момента... За мен, например, беше истинско удоволствие да гледам видео класовете на Акрам Хан, един от най-известните съвременни хореографи, които даваше от дома си за танцьори, също трениращи в домовете си. Трупата, за която работя, Балет Арабеск, не спира да работи в домашни условия - в момента танцьорите изпълняват задачи, зададени им от селекционираните участници в конкурса за съвременна хореография на името на Маргарита Арнаудова, който се надяваме да се проведе при първа възможност.
В социален план настъпват наистина изумителни метаморфози, някои хора се проявяват в нова или в същинската си светлина и понякога това е силно разочароващо или пък буди възхищение. Мненията се изострят и поляризират. Цивилизационната обвивка е твърде крехко нещо и никога не можем да сме сигурни, че няма да я счупим и да пропаднем във водовъртежа на агресията, продиктувана от страх и други низки страсти. Надявам се да запазим самообладание, защото изпитанията тепърва предстоят.
По отношение на икономиката съм пълен лаик и не мога да имам вярно усещане. Но от мненията, които срещам, излиза, че положението и там ще бъде сложно и определящо начина на живот и поведение в бъдеще.

Каква е метафората на болестта и трябва ли да се търсят в появата й морални уроци?

И без да ги търсим, моралните уроци ще ни се предложат сами. От първия момент имам чувството, че тази ситуация ще доведе много аспекти на общия, а и личен живот, до крайности, които няма да можем просто да отместим встрани. Ще трябва да минем през тях, съобразно нивото си на мислене - в това е голямото изпитание според мен.
Метафората ще изкристализира сама, след като променим визията си за света - за сега я виждам като учител с показалка, който сочи слабите ни страни.
/ДИ/