Теодосий Спасов: Изкуството и културата бяха първите жертви на пандемията

Теодосий Спасов: Изкуството и културата бяха първите жертви на пандемията

AC 15:51:31 14-05-2020
DI1550AC.002
Теодосий Спасов - интервю

Теодосий Спасов: Изкуството и културата бяха първите жертви на пандемията


Теодосий Спасов, музикант, "кавалджията на света"


Ще бъде ли друг светът след пандемията или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Стремежът на всички потърпевши от нашия свят и нашето време ще бъде да правим отново това, което можехме да правим преди и което харесвахме. Разбира се, тенденциите са светът да не бъде същият - според мен заради икономическите интереси, чужди на установения преди пандемията ред. Но няма да им е лесно, защото ще има голяма съпротива от всички ония, които бяха свикнали да живеят така.

Можете ли да предвидите конкретни промени (политически, социални, икономически, културни, комуникационни) в глобален, национален и личен план?

Аз не съм ясновидец, но следя икономическите намерения, защото обикновено движението на парите очертава посоката на промените. След натрупване на доста сериозен капацитет в областта на новите технологии - ние сме свидетели и участници в тази революция - можем само да погледнем назад и логично да се досетим каквото би могло да предстои.
Това, което се случи, например, в края на 19-и и началото на 20-и век и свали човечеството от файтона, за да го тласне към бензиновия двигател, определи, грубо казано, новите социални правила и новите икономически изисквания. Вече не се отглеждат толкова много коне, а се източва горивото от земните недра. И всички се съобразиха с това. Сега стремежът е за максимално покритие на комуникацията. Ние вече сме превзети от тази технологична реалност на комуникация и манипулация...
Сещам се за една от моите пиеси - "Манипулация". Тя се появи през 90-те години, но мисля, че точно сега е нейният размах. Записахме я навремето във Франкфурт, заедно с биг бенда на германското радио и Милчо Левиев. Дори Милчо направи аранжимента. Може би, ако се чуе тази пиеса, а тя е доста мащабна, някой би могъл и да се досети какво точно предстои да се случи...
В личен план аз дори съм готов вече да сменя професията си, след като станахме свидетели на това "изпиране" на културните одежди. Виждате как блясъкът, пайетите, празничността на костюмите избеля по време на пандемията. Именно тя беше пералнята, която завъртя културата и изкуството. Ние бяхме първите дадени жертви. Неминуемо, комплексите, които ние получихме от това обезличаване, ще подложат на съмнение собствената ни значимост.

Каква е метафората на пандемията и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

За мен основната поука е да сме по-умерено, по-интровертно и по-фокусирано общество, обръщайки внимание на нашия вътрешен свят и на нашата човешката същност. Като че ли природата в автентичния си вид, недокосната от човешки намерения, се оказа истинският ни приятел.

/ДИ/