Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

AC 14:48:01 13-05-2020
DI1447AC.001
Деян Енев - интервю

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето


Деян Енев - писател, носител на множество литературни награди


Ще бъде ли светът по-друг след КОВИД-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Че откъде мога аз да знам. Аз знам едно - хората не се променят. Променят се след подобни катаклизми, до известна степен, обществата, и обикновено, в посока към  по-лошо, защото промяната при обществата към по-добро е процес, свързан с вековни цивилизационни натрупвания и практики. Аз бих откроил друго - покрай темата за КОВИД-19 се наслушахме на приказките на цяла армия "разбирачи", които започнаха да лепят всевъзможни квалификации с голямата мистрия за всичко, което ходи, лети или пълзи. Разрастна се една паралелна пандемия от думи, която допълнително дезориентира хората. Политическата класа, за съжаление, не допринесе за избистряне на ситуацията, защото зоната на рестрикциите като че ли започна да й се услажда.
Все пак, дано светът - думата, която много лесно употребяваме, защото не ни ангажира с нищо, да си е направил извод от няколко неща: в подобни ситуации ролята на специалистите е безценна и затова във времена на спокойствие трябва да се инвестира в тях; основната задача на политическата класа в подобни ситуации е да открои много точно приоритетите и да съблюдава за стриктното им спазване, а не да дърпа от страданието политически дивиденти; дарителството е хубаво нещо, но то не е индулгенция, нито е асансьор към Рая; голямото говорене остава за накрая.
И още нещо. Трябва да се чете литература. Преди да мислим за стомасите си, трябва да мислим за главите си. Простете ми военната окраска на следващото изречение, но за момента не се сещам за нещо по-точно. Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето. Бях особено изненадан, когато един приятел ми припомни един пасаж от "Престъпление и наказание" на Достоевски, където буквално се казва следното, цитирам: "Той (Разколников) лежа в болницата до края на поста и целия Великден. Вече оздравявайки, той си спомни своите сънища, когато още лежеше с температура и бълнуваше. Струваше му се през време на болестта, сякаш целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от дълбочината на Азия към Европа." И трябва да отбележа, задължително, този пасаж ми беше припомнен не от друг, а от военен лекар, участник в няколко мисии в Афганистан, от майор Георги Попиванов от ВМА.

Може ли да предвидите какви конкретни промени (политически, социални, икономически, културни, комуникативни) ще настъпят в глобален, национален, професионален и личен план след края на пандемията?

Дано големият учител да е здравият смисъл. Кризата с КОВИД-19 много ясно посочи слабите места във фундамента на съвременните общества. Е, грижата ни оттук-насетне трябва да бъде да започнем да се грижим стратегически за тях. Кризата осветли и друго: големите кражби на обществен ресурс, които, къде повече, къде по-малко, не спряха да се практикуват, и то, със зле скривана наслада, в държавите от бившия Източен блок в Европа, са директно престъпление срещу населението на тези страни, защото, в дни като тези, през които преминаваме сега, скандиранията от площадите навремето изведнъж се превърнаха в реални човешки жертви.

Каква е метафората на болестта и трябва ли да се търсят в появата й морални уроци?

Метафората на болестта е много ясна. Срещу човечеството, с неговата хилядолетна история, с цялата му днешна технологична мощ, се изправи един свръхпрост, невидим организъм и почти го срази. Тоест, трябва да си даваме ясна сметка, че видимият свят, който познаваме и на който се радваме, представлява много малка част от реалния свят, за който нямаме човешки сетива. А колко ли повече това се отнася за света в духовен план, с неговите райски селения, но и адови бездни. Там, и с това искам да приключа, е буквално същото.
/ДИ/