Проф. Георги Каприев: Предстои още по-болезнено отчуждаване на масовия човек от същински човешкото

Проф. Георги Каприев: Предстои още по-болезнено отчуждаване на масовия човек от същински човешкото

AC 16:27:01 30-04-2020
DI1626AC.002
Проф. Георги Каприев - интервю

Проф. Георги Каприев: Предстои още по-болезнено отчуждаване на масовия човек от същински човешкото


Проф. Георги Каприев, философ, известен наш медиевист


1. Погледнато на едро и глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Епидемията, именувана пандемия, не е потоп. Човечеството е излизало от много по-тежки кризи. От факта, че европейски културното човечество живее вече 75 години в мир и от десетилетия в благоденствие, редом с несъмнените позитиви, следват и неговите проблеми. Сегашните поколения - колкото по-новопоявили се, толкова повече - са с рехав социален и исторически имунитет. Поради което в момента са трескави. Разбира се, след всяка мащабна криза "светът вече не е същият", когато го мислим в по-едри политически интервали, а не във всекидневния му жизнен ход, неизбежно свързан с промени. Предполагам, че по-интензивно ще настъпят трансформации в качеството на живота. Краткосрочно - неизбежно, боя се - и дългосрочно. Надявам се песимистичният ми тон да е прозвучал достатъчно ясно.

2. Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

В личен, надявам се, никакви. Във възраст съм, при която всяка сериозна промяна в ритъма на живот е по-смъртоносна от всичко друго. Не съм пророк, нито врачка, че да имам кураж за конкретно говорене в "глобален и национален план". Премисляйки историческия опит от времената след същински пандемии и големи войни, все пак могат да се направят някакви прогнози. Вижда се навлизане на нови технологии, на предна линия излизат производства и браншове, измествайки други, уж традиционни. Разместват се центровете на политическо, финансово, културно и всякакво влияние. Известно е, че чумната епидемия през XIV в. довежда от една страна до изобретяването на печатната машина (скрипторският труд е станал непосилно скъп) и масовизиране на писаното слово. От друга страна обаче тя корозира университетската система, която не успява да се съвземе. Обновяването на университетското образование през XIX в. става върху по-други основи. Боя се, че сега сме на път да досъсипем университетите си и академичния етос - в световен план. Изглежда, като след всяка криза, краткосрочно ще се заяви по-масово доверие в действителните авторитети и специалисти, за сметка на медийните шамани и всичкознайци. Докато обществата влязат в рутинен ритъм. Иначе реакциите на пандемията носят лоши новини за радикалните геополитици: както за радикалните глобалисти, така и за радикалните регионалисти.

3. Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

Без никакви метафори сегашната ситуация оголи тежката криза на антропологическото. Благосъстоянието и технологиите внушиха усета за безсмъртие. Но безсмъртие физическо, чисто телесно. Сегашният човек се оказа готов лесно да се отказва от всички други антропологически характеристики, свеждайки себе си до парче живо месо. Големият философ Кент Емери ми писа преди седмица как днес огромната част от населението на САЩ е убедено, че душата умира с тялото. Отговорих му: част от българското не е убедено, че има душа. През следващите години ще преживеем доближаване на границите между двете убеждения. Предстои още по-болезнено отчуждаване на масовия човек от същински човешкото. И от същинските човеци, които ще стават все по-камерно малцинство.


/ДИ/